Неврозите (Произход и лекуване)
- Автор: Фройд Зигмунд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неврозите (Произход и лекуване)». Краткое содержание книги:
Ето че стигнахме и до края, уважаеми дами и господа. Като ви признавам, че многото недостатъци на лекциите ми гнетят самия мен, това не е само обичайната за такива случаи фраза. Преди всичко съжалявам, че толкова често ви обещавах да се върна на друго място към някоя бегло засегната тема, а после ходът на изложението не позволяваше да изпълня обещанието си. Аз се заех да ви запозная с нещо още незавършено, развиващо се, и обобщеното ми изложение също се получи непълно. На някои места дадох материал за определени изводи, а след това не ги формулирах. Но целта ми беше не да ви направя специалисти по психоанализа, а само да ви изясня какво представлява тя и да събудя интереса ви към нея.
РАЗДЕЛ III
ПСИХОАНАЛИЗАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛЕКУВАНЕ НА НЕВРОЗИТЕ
Вместо заключение
Психоанализата като клинична концепция е съвкупност от методи за психотерапия на неврозите, основана върху проявата на несъзнаваните следи на афектните преживявания и действия на човека, обусловени от неосъзнати мотиви.
През 1882 г. виенският невропатолог Йозеф Бройер (Josef Breuer) показа, че може да се излекуват случаи на хистерия, ако болният се потопи в хипнотично състояние и се накара да си припомни онези афектни преживявания или конфликти, които някога е преживял, а после за дълго е забравил. Както показал опитът, изплуването на тези преживявания в съзнанието довежда до тяхното осмисляне, до „отреагирането“ и оздравяването на болния. Този особен метод на хипнотерапия67 е наречен от Бройер и Фройд катартичен — от древногръцкия термин „катарзис“ — пречистване, за първи път употребен от Аристотел във връзка с учението за трагедията: трагедията, предизвиквайки у зрителя страх, гняв, състрадание, го кара да преживее тези чувства, като в същото време неговото душевно състояние се „пречиства“ и чувствата му се просветляват.
За приоритет при откриването на катартичния метод претендира не само Бройер, но и известният френски психолог и психиатър P. Janet. В своята книга „Психологичният автоматизъм“, публикувана през 1899 г., Жане описва клиничния експеримент със своята пациентка Мари, ослепяла с лявото око. Поставяйки я в състояние на хипнотичен сън и внушавайки й, че е на по-малко от шест години, Жане открива, че след това слепотата изчезнала. Тогава Жане по време на хипнозата изяснява причината за заболяването — за първи път слепотата се появила след като принудили Мари да спи с едно момче на нейните години, което имало обрив на лявата страна на лицето си. Мари била много уплашена от това. Тогава Жане възпроизвежда в хипнозата тази ситуация: „Накарах я отново да види момчето, от което се е страхувала, и я убедих, че то е чудесно и няма никакъв обрив… След два сеанса аз победих: тя свободно галеше въображаемото момче. Чувствителността на лявата страна се възстанови и когато я събудих, Мари прекрасно виждаше с лявото си око.“68 По време на други опити с Мари Жане възстановява под хипноза не само първичната травмираща ситуация, която е довела до заболяването, но също така и отстранява след хипнотични внушения възстановените от него преживявания, станали в миналото причина за загубата на чувствителност. В същата книга Жане споменава работата на Бурю (Bourru) и Бюро (Burrot), публикувана в монографията им „Изменение на личността“,69 в която авторите предлагат начин за лечение, много близък до катартичния — свързан с възпроизвеждането по време на хипноза на травмиращата ситуация и реакцията на болния срещу нея.
67
Breuer J. und Freud S. Studien über Hysterie. Leipzig und Wien: Franz Deutcke, 1895, 269 S.
68
Janet P. L’automatisme psychologique. Paris: Alcan, 1889, pp. 439–440.
69
Bourru H. Burrot P. Les variations de la personalite. Paris: Baillierie, 1888.