Неврозите (Произход и лекуване)

За приоритет при откриването на катартичния метод претендира не само Бройер, но и известният френски психолог и психиатър P. Janet. В своята книга „Психологичният автоматизъм“, публикувана през 1899 г., Жане описва клиничния експеримент със своята пациентка Мари, ослепяла с лявото око. Поставяйки я в състояние на хипнотичен сън и внушавайки й, че е на по-малко от шест години, Жане открива, че след това слепотата изчезнала. Тогава Жане по време на хипнозата изяснява причината за заболяването — за първи път слепотата се появила след като принудили Мари да спи с едно момче на нейните години, което имало обрив на лявата страна на лицето си. Мари била много уплашена от това. Тогава Жане възпроизвежда в хипнозата тази ситуация: „Накарах я отново да види момчето, от което се е страхувала, и я убедих, че то е чудесно и няма никакъв обрив… След два сеанса аз победих: тя свободно галеше въображаемото момче. Чувствителността на лявата страна се възстанови и когато я събудих, Мари прекрасно виждаше с лявото си око.“68 По време на други опити с Мари Жане възстановява под хипноза не само първичната травмираща ситуация, която е довела до заболяването, но също така и отстранява след хипнотични внушения възстановените от него преживявания, станали в миналото причина за загубата на чувствителност. В същата книга Жане споменава работата на Бурю (Bourru) и Бюро (Burrot), публикувана в монографията им „Изменение на личността“,69 в която авторите предлагат начин за лечение, много близък до катартичния — свързан с възпроизвеждането по време на хипноза на травмиращата ситуация и реакцията на болния срещу нея.