Неврозите (Произход и лекуване)
- Автор: Фройд Зигмунд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неврозите (Произход и лекуване)». Краткое содержание книги:
Много от опитите за лечение не успяха в началното използуване на анализата, защото тя се прилагаше в случаи, за които методът изобщо не е подходящ и които днес изключваме от индикациите му. Но тези индикации можеха да бъдат установени само по пътя на опита. Ние не знаехме предварително, че изразените форми на параноя и dementia praecox не са достъпни за метода, и се опитвахме да го изпробваме върху всякакви заболявания. Но повечето несполуки от тези първи години не бяха по вина на лекаря или неподходящия избор на обекта, а се дължаха на неблагоприятни. външни обстоятелства. Досега ние говорихме само за вътрешните съпротиви у пациента, които са неизбежни и преодолими. Външните съпротиви, оказвани върху болния, неговото обкръжение, нямат голямо теоретично значение, но крият в себе си огромна практическа полза. Психоанализата може да се сравни с хирургичната намеса и тя също изисква най-благоприятните условия за удачното й провеждане. Знаете какви са обикновено мерките, които взима един хирург: съответно помещение, добро осветление, асистенти, отстраняване на близките и роднините и т.н. А сега си задайте въпроса колко от тези операции биха завършили благополучно, ако се извършваха в присъствие на членовете на семейството, които си пъхат носа в операционната и надават викове при всяко движение на скалпела. По време на лечението с психоанализа намесата на роднините представлява пряка опасност, към която психоаналитикът не знае как да се отнесе. Готови сме за вътрешната съпротива на пациента, която приемаме за необходима, но как да се защитаваме от външните съпротивления? С роднините на пациента не можем да се справим с помощта на разяснения, те не могат да бъдат убедени да се държат настрани от всичко това и никога не бива да се присъединяваме към тях, защото рискуваме да загубим доверието на болния, който с пълно право иска човекът, който се ползува с неговото доверие, да бъде на негова страна. Който знае какви раздори могат да се срещнат в едно семейство, той и в качеството си на аналитик няма да се учуди, като научи, че близките на болния не са заинтересовани от оздравяването му, а предпочитат да си остане такъв, какъвто е. Там, където неврозата е свързана с конфликти между членовете на семейството, както често се случва, здравият човек много-много не се замисля над избора между своите интереси и оздравяването на болния. Няма какво да се чудим, че на мъжа не му харесва лечението, по време на което, както той с основание си мисли, се разкриват редица негови прегрешения. Не само че не се учудваме на това, но и не можем да се упрекваме, ако усилията ни остават безплодни или се прекратяват преждевременно, защото към съпротивата на болната жена се прибавя и съпротивата на мъжа. Стремим се към нещо, което при дадените обстоятелства е неосъществимо.
Вместо многото случаи ще ви разкажа един-единствен, при който скрупулите ми на лекар ми отредиха ролята на потърпевш. Преди много години приех за лечение младо момиче, което поради изпитвания страх вече дълго време не можеше да излиза на улицата или да остава само вкъщи. Болната постепенно призна, че фантазията й е завладяна от случайни факти, говорещи за наличието на нежни отношения между майка й и един богат приятел на семейството. Но бе толкова непредпазлива или хитра да намекне на майка си за това, което се обсъждаше по време на аналитичните сеанси, промени държанието си спрямо нея, настояваше единствено майката да облекчава страха й от самотата и когато тя излизаше от къщи, момичето, обзето от страх, препречваше вратата. Преди време майката също била доста нервна, но се излекувала в един санаториум. Към това ще прибавим, че по време на престоя си в санаториума тя се запознала с въпросния мъж, с когото бе създала удовлетворяваща я във всяко отношение връзка. Поразена от настойчивите искания на момичето, майката изведнъж прозря какво означава страхът на дъщеря й. Тя се беше разболяла, за да превърне майка си в своя пленница и по този начин да й отнеме свободата, необходима й, за да се вижда с любовника си. Тогава майката бързо взе необходимото според нея решение и прекрати „вредното“ лечение. Момичето бе изпратено в клиника за нервноболни и в продължение на дълги години бе демонстрирано като „нещастна жертва на психоанализата“. Дълги години след това мълвата за този мой неуспех ме следваше по петите. Аз мълчах, защото смятах, че съм обвързан с клетвата за лекарска тайна. Много по-късно от един колега, посетил онази болница и видял там страдащото от агорафобия момиче, узнах, че връзката на майката с богатия домашен приятел била известна на целия град и вероятно приемана от съпруга и бащата. Ето заради каква „тайна“ беше пожертвувано лечението.