Неврозите (Произход и лекуване)

Цялото либидо, както и всички противодействуващи му сили се концентрира върху отношението към лекаря. При това симптомите неизбежно се лишават от либидо. Вместо истинската болест на пациента се проявява изкуствено създадената болест на пренасянето, вместо разнообразните нереални обекти на либидото — също толкова фантастичният Обект на личността на лекаря. Но с помощта на лекарското внушение новата борба около този обект се издига на по-висше в психично отношение равнище, тя протича като при един нормален душевен конфликт. Благодарение на това, че се избягва ново изтласкване, отчуждеността между А за и либидото се прекратява и се възстановява душевното единство на личността. Когато либидото отново се отделя от временния обект на личността на лекаря, то не може да се върне към своите предишни обекти и остава на разположение на Аза. Силите, против които се е водила борбата по време на тази терапевтична работа, са, от една страна, антипатията на Аза към определени насочености на либидото, изразяваща се във вид на склонност към изтласкване, а, от друга — упорството или прилепчивостта на либидото, което трудно изоставя веднъж заетите (besetzte) от него обекти.

По такъв начин терапевтичната работа се разпада на две фази: в първата фаза цялото либидо се измества от симптомите към пренасянето и се концентрира там. Във втората фаза се води борба около този нов обект и либидото се освобождава от него. При това в новия конфликт решаващо за благоприятния изход изменение е отстраняването на изтласкването, така че либидото не може отново да се изплъзне от Аза с помощта на бягство в несъзнаваното. Това става възможно благодарение на изменението на Аза, което се извършва под влияние на лекарското внушение. Благодарение на работата по тълкуването, която превръща несъзнаваното в съзнавано, Азът се увеличава за сметка на това несъзнавано, благодарение на разяснението той се помирява с либидото и е склонен да допусне за него някакво удовлетворение, а неговият страх пред изискванията на либидото се намалява благодарение на възможността да се освободи от една негова част чрез сублимирането. Колкото повече процеси по време на лечението съвпадат с това идеално описание, толкова по-сигурен ще бъде успехът на психоаналитичната терапия. Този успех може да бъде ограничен от недостатъчната подвижност на либидото, което не иска да изостави обектите си, и от упоритостта на нарцисизма, който не позволява на пренасянето да излезе извън определените граници. Може би ще разберем още по-добре прогресивната динамика на оздравяване, ако отбележим, че ние хващаме цялото либидо, изплъзнало се от властта на Аза, отвличайки една част от него върху себе си благодарение на пренасянето.