Неврозите (Произход и лекуване)
- Автор: Фройд Зигмунд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неврозите (Произход и лекуване)». Краткое содержание книги:
Фройд научава за катартичния метод на Бройер още през ноември 1882 г., но не се решава да използува хипнозата за лечение на хистерия само чрез хипнотично внушение. Той използува този метод до май 1889 г. Във Виена Фройд съвместно с Бройер разработва стройна теория за хистерията и катартичния метод на хипнотерапия. През 1893 г. Фройд съществено променя този метод. Той доказва, че проявяването на афектните преживявания, станали несъзнавани, е възможно и без приложението на хипноза. За това е достатъчно да се предложи на болния дълго, и напълно спокойно „пасивно“ състояние да изрече всички онези мисли и асоциации, които на пръв поглед случайно му идват в главата, без да задържа нищо и по възможност нищо да не променя активно по време на тяхното протичане. Такова продължително „свободно асоцииране“ обикновено довежда до това, че кръгът от асоциации се стеснява около определените афектни следи, комплекси и в паметта на болния се появяват отдавна забравените афектни преживявания, които понякога се отнасят до периода на много ранното детство. Подобни преживявания, както свидетелствува опитът, само привидно са изглеждали напълно изчезнали от психиката.
Нещо подобно описват Penfield и Roberts (1964) с израза „светкавиците на преживяното“ (flash back), преживяванията на „вече видяното“ (deja vu) и „вече преживяното“ (deja vecu) при електрическо стимулиране на слепоочието на дясното полукълбо. В действителност посочените преживявания били само забравени или активно отстранени, „изтласкани“ от съзнанието тогава, когато са били твърде активни, неприемливи или травмиращи. Според Фройд, ставайки „несъзнавани“, те продължават да оказват влияние върху психичния живот на болния, проявявайки се всеки път, когато съзнанието отслабва: в състояние на сън или предсънно състояние, при отвличане на вниманието, умора, по време на хистеричен припадък и други подобни състояния, свързани с потискане на функциите на кората на главния мозък. При това е характерно, пише Фройд, че във всички тези състояние несъзнаваните афектни комплекси често не се проявяват открито, а в маскиран, извратен, „шифриран“ вид, подлагайки се на преработка, замествайки се с родствени образи или свързани с тях по някакъв частен признак асоциации.
Такова преработено влияние на комплексите може да има място в съновидението, случайните говорни или писмени грешки, а също така в патологичните състояния: при образуването на хистеричните симптоми, в които хистерикът често по обиколни пътища изразява изтласканите афектни представи — налудност, страхове и т.н.
Проследявайки продължителното протичане на „свободните асоциации“, насочвани от тези афектни комплекси, и анализирайки смисъла на посочените форми на тяхната непряка, маскирана проява, психоанализата води до това, че задържаните, изтласкани комплекси оживяват, стигат до съзнанието и се осмислят от болния и благодарение на това се изживяват от него чрез „отреагирането“. С такова изживяване, „отреагиране“ на изтласканите комплекси явно е свързан терапевтичният ефект на прилагания от Фройд психоаналитичен метод. Затова психоаналитичният метод е приложим за лекуване на онези форми на психични заболявания, в основата на които се намират функционални „психогенни“ фактори: хистерия, състояние на страх (фобии), натрапчиви състояния и т.н. С други думи, става въпрос за психоневрози.
За разбирането на клиничния аспект на теорията на психоанализата, на нейната терапевтична практика, трябва да се разгледат произходът и формирането на идеите на Фройд (като създател на психоанализата) във връзка с основните етапи от неговия живот.
Зигмунд Фройд е роден на 6 май 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес на територията на Чехословакия). Медицинско образование получава във Виена в Института по физиология към Виенския университет, където постъпва през 1876 г. В продължение на шест години той слуша лекциите на професор Ернст Брюке, в чиято лаборатория по физиология работи. Под ръководството на Брюке той изучава нервните клетки, изпълнява редица работи, свързани с тяхната анатомия, хистология, физиология, които предшествуват откриването на невроните. След това във Виенския институт по анатомия на мозъка под ръководството на професор Майнарт той провежда изследвания по сравнителна анатомия на мозъка. Едновременно с това през 1882 г. Фройд завършва медицинския факултет на Виенския университет и получава лекарска диплома.
Материалните затруднения го принуждават да се откаже от научна кариера и да се съгласи през 1882 г. да заеме лекарско място във Виенската народна болница. Там работи в психиатричното отделение на Майнарт, изучавайки органичните поражения на централната нервна система (афазията, детския паралич и др.).