Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Докосването й го възбуди отново. Обърна я по лице върху уханната трева. Изви огромното си тяло върху нейното и обхвана с шепи пищните й гърди. Джейн изви гръб, надигна дупето си и той се плъзна в нея отзад. Влажните и гладки тласъци на твърдия му член я накараха да закрещи от удоволствие. Ниското му ръмжене се присъедини към нейните викове и любовните им стенания огласиха гората, докато и двамата не се отпуснаха в изнемощели конвулсии.
Тогава се оставиха на топлите лъчи на слънцето. Лекият бриз галеше потните им тела. Линкс се размърда пръв и прошепна:
— Иска ми се нашето лято никога да не свършва. Никога не съм знаел, че любовта е толкова всепоглъщаща.
Джейн повдигна устни към неговите.
— Любовта ли?
— Да, признавам, че се влюбих и с всеки изминал ден се влюбвам все повече. Надявам се това да продължи вечно.
Когато голямата зала се изпълни за вечеря, Монтгомъри приближи и хвърли извинителен поглед към лейди Джейн.
— Милорд, видях голям брой конници да приближават от юг и излязох да разузная. Съдията Ормсби е. Каза, че бил повикан от губернатора.
— Дебела свиня! Джон навярно му е заповядал да се яви в Единбург, за да отговори на обвиненията, повдигнати срещу него. — Линкс слезе от платформата и отиде при Джок. — Приготви се за нежелани гости. Ормсби е такъв страхливец, че сигурно пътува с многобройна охрана. Настани ги колкото можеш по-удобно. Нашите хора ще трябва временно да се посвият.
— Пътува с няколко волски каруци и множество пехотинци — обади се Монтгомъри.
— Велики Боже! Джон сигурно отново е в беда и нарочно не ми е казал нищо. Джок, когато пристигнат, разположи каруците във вътрешния двор. — Отново се обърна към Монтгомъри. — Пехотинците да опънат палатките си на южната поляна. Но първо искам да изпратиш съобщение на Робърт Брус. — Върна се при Джейн и Марджори. — Ще трябва да кажете в кухнята да приготвят планини от храна; Ормсби мисли за тлъстия си корем почти толкова често, колкото и за дебелата си кесия.
Джейн скочи.
— Ще отида да приготвя банята.
Съпругът й я хвана за ръката и я накара да седне на мястото си.
— Няма ти да къпеш тлъстата свиня.
Джори избухна в смях.
— О, моля те, позволи ми аз да го изкъпя. Умирам да видя как изглежда без дрехи!
— Джори, имаш много извратено чувство за хумор!
Когато Ормсби бе посрещнат от Линкс де Уорън, не успя да скрие изненадата си.
— Според слуховете ти си паднал на бойното поле край Ървайн!
— Паднах, но много бързо се възстанових.
— Дължа огромна благодарност на семейство де Уорън. Ако губернаторът не бе изпратил Фиц-Уорън да ме предупреди за предстоящото нападение над Скун, сигурно вече щях да съм мъртъв.
— Не забравяй да изразиш благодарността си пред губернатора, Уилям — сухо отвърна Линкс. — Управителят ми Джок Лесли ще те заведе в стаите ти, а след като се изкъпеш и освежиш, вечерята ще те чака в голямата зала на Дъмфрис.
Ормсби и съпровождащите го рицари тъкмо заеха местата си на трапезата, когато се появи Робърт Брус. Съдията се наежи.
— И ти ли си призован от губернатора?
— Не, още не съм, ала той знае, че хората ми са разпръснати наоколо, за да пазят мира в тази част на Шотландия.
— Губернаторът е посочил Брус за командир на гарнизона в Ланарк — обясни Линкс.
— Скоро очаквам да има неприятности на север — заяви Брус.
— Защо? — подозрително присви очи Ормсби.
— Използвай мозъка, който Бог ти е дал, човече. Когато Андрю Мъри вдигна бунтовете в планините, кралят изпрати Комин да го спре. Същият Комин, който е много по-голяма заплаха за него от Мъри. В момента двамата са съюзници и неизбежно ще се присъединят към Уолас.
— Уолас е чудовище! Той се опита да ме залови в Скун. Би дал всичко, за да пипне мен или губернатора. Тогава ще опита да се договори с краля.
Стомахът на Линкс се сви от страх за Джон.
— Всички шотландци, които изгубиха вождовете си при Ървайн ще се присъединят към Уолас. Идвам с теб!
— Губернаторът разполага с достатъчно войска. Повикани са Кресингам от Берик и Пърси от Роксбъро.
— Ти още не си готов да се биеш — отсече Брус.
— Истина е, че все още не съм възвърнал напълно предишната си сила, но ще се справя, а хората ми са опитни воини. — Линкс посочи Томас, Тафи и Монтгомъри и започна да дава заповедите си.