Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Точно така. Губернаторът е решил да се отърве от негодника и го е изпратил на север, право в лагера на Уолас.
— Все още ли подозираш, че Комин и Уолас са в съюз?
— Как ли не! Знам го със сигурност.
Линкс присви очи.
— Ти, Комин и Едуард Плантагенет приличате на три кучета, които се бият за кокала.
— Когато Шотландия страда, и аз страдам. Това е единствената причина да проявявам търпение. — Изгледа проницателно приятеля си. — Но аз май те изтощих с приказките си. Приличаш на жив труп. Хайде да влизаме. — Робърт му помогна да легне в леглото. Джейн бе в стаята, готова да се погрижи за мъжа си. — Какво, по дяволите, намираш у този мъж? Та той на нищо не прилича! — прикри с груба шега тревогата си Брус.
Джейн се усмихна и безгрижно отвърна:
— Е, може и да не е голям хубавец, но прави красиви деца.
През нощта, когато всички в Дъмфрис се оттеглиха по стаите си, Джейн свали превръзката на Линкс. Кожата около раната още бе зачервена.
— Ще я оставя открита. Знам, че не оздравяваш толкова бързо, колкото ти се иска, но това е, защото тялото ти е физически изтощено и отпаднало. Обърни се към мен, но го направи много внимателно.
Отметна косата от врата му и започна да разтрива тила му. След това с леки като перце докосвания мина по цялата дължина на гърба.
— Линкс, през целия ден се борих със съвестта си дали да ти кажа нещо. Ти още не си достатъчно укрепнал физически, но Робърт ми напомни, че разумът ти е наред. Така че въпреки желанието ми да те пазя от всичко и всички, смятам да споделя с теб това, което знам, защото се страхувам, че иначе никога повече няма да ми вярваш.
— Скъпа, накарах те доста да се измъчиш, докато извоюваш доверието ми. — Протегна ръка и хвана нейната.
— Ако се отнася за Фиц-Уорън, аз вече знам.
Джейн усети как устата й пресъхна. Страхуваше се, че сега ще чуе нещо лошо.
— Как разбра?
— Разпитах Томас и Тафи.
— О, Линкс, моля те, обещай ми, че няма…
Той допря мазолестите си пръсти до устните й.
— Шшт, любов моя. Единственото, което възнамерявам да правя през това лято, е да възстановя силата си. И ще започна от тази нощ. Колкото и да жадувам за докосванията ти, това е последният път, когато ти позволявам да отнемаш болката ми. Искам да чувствам болка. Нужно ми е да се боря с нея. Това ще ме направи по-силен.
— Но, Линкс…
— Не, Джейн. — Привлече я към себе си. — Ако искаш да галиш нещо, ето ти това — дяволито рече той и придърпа ръката й към слабините си. Затвори очи. — Господи, караш ме да треперя.
— Не искам да те правя по-слаб…
— Това ме кара да се чувствам силен и много повече мъж, отколкото всичко друго, което би направила за мен — увери я съпругът й.
Джейн смъкна нощницата си и се плъзна до него, радостна, че вече е достатъчно силен, за да се възбуди.
— Проклет да бъда, ако оставя Брус да ме изпревари, защото не се съмнявам, че в този миг се сношава.
— Линкс! — укорително възкликна Джейн. — Те се любят.
Линкс се замисли, после поклати глава.
— Не, първо ще се сношат, а после ще се любят.
Джейн плъзна език по устните му и го целуна.
— Ти си лош.
— Ммм, след няколко дни, когато стана по-силен, възнамерявам да ти покажа разликата. Първо ще бъда много лош, а после много добър!
Линкс де Уорън неотклонно преследваше целта си. През остатъка на юни и през целия юли той се съсредоточи върху възстановяване на издръжливостта и укрепване на мускулите. Започна с физически труд. Помагаше на Кийт Лесли в конюшните, отначало като хранеше и почистваше конете, а след това започна да изхвърля и оборския тор. Излезе на поляната и окоси тревата, после напласти на купи сеното. Прекара две седмици в ковачницата, поправяйки стари оръжия. Опита всичко — от закаляване на меч до изработването на подкова.
Господарят на Дъмфрис се научи как да вари бира и помогна да напълнят, запечатат и подредят бъчонките. В мелницата отмени изцяло мелничаря — сам пълнеше чувалите с брашно. Постепенно здравето му се подобри и част от силата му се възвърна. Бавно започна да наддава и на тегло, което физическата работа превръщаше в мускули.
Линкс не можеше да издържа дълго без Джейн. По средата на сутринта или на следобеда той спираше каквато и работа да е захванал, за да я потърси и прекара поне час с нея. Ако се забавеше, Джейн сама тръгваше по следите му из полето, в ковачницата или в конюшните.
За всички в Дъмфрис бе ясно, че господарят и господарката са много влюбени един в друг и тази любов се разгаря с всеки изминал ден. Завинаги изчезна намръщеният воин със строго стиснати устни, който изглеждаше по-стар за годините си. През тези светли слънчеви дни той не спираше да се смее и дори оръженосците му започнаха да осъзнават, че господарят им всъщност е млад мъж, едва прехвърлил тридесетте.