Брак за една година

— Сега съм лейди де Уорън. Клетвата за вярност на моя съпруг ми даде сила, която не съм познавала досега.

— Тя винаги е била в теб, Джейн.

— Робърт, кой е този рицар, чиито ляв клепач е полупритворен?

Брус я изгледа предпазливо.

— Той е злият гений… Неговият смъртен враг.

— За Бога, кажи кой е!

— Фиц-Уорън, незаконен син на Джон де Уорън.

Джейн притисна ръка до гърдите си.

— О, небеса! Помогнете ни!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Фиц-Уорън е отговорен за нещастието на Линкс?

— Да, но Линкс не знае. Джори и Джон знаят. Те не са го обсъждали с мен, но когато се спомена за полупритворения клепач и двамата се спогледаха. Тогава разбрах, че знаят кой е.

Джейн сложи ръце върху гърдите на Робърт.

— Ако Линкс научи, ще тръгне да го търси, за да си отмъсти, а още няма достатъчно сили. Дори се страхувам, че повече няма да може да участва в битки.

Брус постави пръсти под брадичката й и повдигна главата й, докато погледите им се срещнаха.

— Това ли е желанието ти?

— О, не. Искам напълно да се възстанови и отново да стане предишният железен мъж. Всичко друго ще бъде неприемливо за него.

— Джейн, чуй ме. Може би в този момент тялото на Линкс е слабо, но умът му си е на мястото. Повярвай ми, той е достатъчно силен, за да узнае истината.

Когато двамата мъже се прегърнаха на терасата, трите дами с мъка удържаха сълзите си.

— По дяволите, аз дойдох да утешавам вдовица, а ти още шаваш — пошегува се Робърт.

— Готов съм да се бия с теб за нея — ухили се Линкс.

— Кучи син! Вече едва ли някога ще се биеш.

— Хич не се и надявай!

— Нека да ги оставим насаме — намеси се Джейн. — Тези двамата са настръхнали като бойни петли.

Трите дами влязоха вътре.

— Робърт се държи така, сякаш на Линкс нищо му няма! — възмути се Джори.

— Първата ми мисъл бе да предпазя Линкс от острия език на Робърт, но като че ли думите му действат ободряващо. Дълбоко в сърцето си съм убедена, че Брус никога няма да нарани Линкс.

Робърт се настани между два зъбеца на крепостната стена.

— Вземането за заложници на семейството на Уилям Дъглас ни помогна да спечелим битката при Ървайн. През цялото време ли си знаел, че това ще накара Дъглас да се присъедини към нас?

— Надявах се. Току-що се връщам от Единбург. Губернаторът ме посочи за командир на гарнизона в Ланарк. Не иска повече неприятности в тази част на Шотландия.

— Колко дълго ще трае затишието?

— Предполагам, няколко месеца.

— Добре. Надявам се през лятото да се възстановя напълно и да възвърна силата си.

— Джон де Уорън изпрати Фиц-Уорън и кавалерията му на север, за да помогнат на Комин. Носят се слухове, че между двамата е имало бурна разправия и губернаторът е заплашил, че ще го разжалва и ще му отнеме всички имения. Но това му е малко. Получих известие от брат ми Едуард. Той е в Карлайл. Съдията Ормсби е избягал там. Очевидно Фиц-Уорън е изпратил един от офицерите си да го предупреди за предстоящото нападение на Уолас.

— Юда! Копелето е отмъкнало част от нечестно спечеленото злато на Ормсби. Явно е и в таен съюз с Уолас, след като е знаел, че Скун ще бъде нападнат!