Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
По време на вечерята в голямата зала, Джейн забеляза, че Марджори не се отделяше от чичо си. Предположи, че двамата разговарят за опита за убийство на Линкс. Вероятно подозираха някого, но Джейн не искаше да смущава уединението им. „Може би аз просто не искам да узная истината; може би още нямам сили да се срещна с нея!“
Когато се навечеряха, Джон де Уорън се приближи към Джейн, която седеше до Елизабет де Бърг.
— Джейн, аз трябва да тръгна утре сутринта. За съжаление не разполагам с времето си. Моят дълг ме зове в Единбург. Още не съм посочил настойник за сина ти и засега ще се въздържа, надявайки се, че няма да е необходимо.
Джейн с благодарност сграбчи ръцете му.
— Благодаря ви, милорд! Кълна се, че ще излекувам Линкс, ако изобщо това е по силите на някой смъртен.
— Знам, мое скъпо дете. Линкс е истински щастливец, след като има толкова предана и любяща съпруга като теб, но аз съм сигурен, че той самият го оценява. Бог да те благослови, скъпа моя. Заклевам се, че ще разнищя тази история и ще открия кой е причината за ужасната рана.
— Нека Бог да ви пази и ви благодаря, милорд!
Джейн се съблече на светлината на свещите. Знаеше какво голямо удоволствие изпитва Линкс като гледа тялото й, а единственото й желание бе да го зарадва и направи щастлив. Внимателно отметна чистите чаршафи и се плъзна гола до него. Линкс вече имаше достатъчно сили, за да извърне глава към нея.
— Губернаторът потегля утре. Той не би се върнал в Единбург, ако не бе уверен, че ще се възстановиш. Джон де Уорън ми харесва. — Устните й се извиха в усмивка и разкриха трапчинките. — Мисля си, че и той ме одобри.
Джейн се приближи към съпруга си, предлагайки му набъбналата си от мляко гърда. Горещите му устни захапаха зърното й и тя го чу как простена от благодарност. Избърса малките капчици пот, оросили челото му, после помилва измитата му коса и притисна главата му до гръдта си.
Връзката между тях укрепваше с всеки изминал ден. Тя бе всичко за него: съпруга, любовница, приятелка, болногледачка, а сега и майка. Джейн усещаше, че е част от него, от диханието и кръвта му, от туптенето на сърцето му, от болката, от живота му. Младата жена се усмихна на меката светлина на свещите. В този миг се чувстваше силна и непобедима. Давайки й вярата си, Линкс й бе вдъхнал нови сили. За пръв път, откакто се бе върнал в Дъмфрис, Джейн бе сигурна, че нейният любим ще оцелее.
Кърми го още две седмици, а след това започна да му дава и друга храна. Като по чудо тялото му не я отхвърли. Линкс много бързо се възстановяваше и скоро вече можеше да се обръща в леглото и дори да сяда. Можеше и да говори, без да се изтощава. Всеки ден Джейн му носеше детето. Отначало вземаше спящия Линкълн Робърт и го слагаше да лежи до баща си, а когато Линкс укрепна, го оставяше да се търкаля в леглото или да пълзи на пода, докато той се радва на успехите му.
Когато вечер лягаше до него в леглото, двамата се прегръщаха и оставаха така през цялата нощ. Не след дълго Линкс започна да възвръща господарската си воля.
— Искам малко чист въздух — заяви една юнска сутрин. Джейн отвори вратата към терасата. — Не, искам да изляза навън. Томас!
Джейн помоли Тафи да занесе голямото кресло на терасата.
— Двамата с Томас ще изнесете ли Линкс навън?
— Помогнете ми да стана — заповяда Линкс на оръженосците си, пренебрегвайки предложението на съпругата си.
Джейн за миг се изплаши, че той повече не се нуждае от нея, ала после радостно се засмя. Благодари на слънцето, на луната и на звездите, че Линкс направи първите си стъпки по трудния път на възстановяването. Знаеше, че копнее за този ден, когато няма да има нужда от никого. Той жадуваше за един свят, в който всички ще се нуждаят от него!
Когато Томас му помогна да седне в креслото, Линкс погледна назад към Джейн.
— Не е ли прекрасна?
— Такава е милорд, тя е изключителна жена!
Марджори и младата Елизабет се присъединиха към тях.
— О, Линкс, ти се справяш отлично! Все още изглеждаш ужасно, но аз знам, че с всеки изминал ден ставаш все по-силен.
Брат й сякаш не я слушаше. Погледът му бе отправен към вратата. Очакваше Джейн. Когато тя най-после се появи, огряна от слънчевите лъчи, той прошепна с благоговение:
— Не е ли красива?
Джори многозначително повдигна вежди.
— Мили Боже, ти си влюбен!
— Да не си посмяла да й кажеш! — засмя се брат й.
Джори извъртя очи към Елизабет.
— О, кълна се, че устните ми са запечатани!
— И по-добре да си останат така, защото и аз знам твоите тайни — закани й се Линкс.