По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Най-добре да си ходя преди онова ново момче да е превзело отдела ми.
Кандидатът за Нобелова награда се засмя.
— Алекс е доста добър. Радвам се, че напусна армията. Двамата ходехме на риба в Бразилия, когато… — Един от лаборантите правеше последни настройки на електронния микроскоп. — Хайде — каза Лоренц. — Нашият приятел е готов.
Някои го наричаха „овчарския кривак“. На Лоренц повече му приличаше на египетски кръст, но и това сравнение не беше точно. Във всеки случай не бе красиво. За двамата мъже то представляваше въплътеното зло. Вертикалната извита нишка се наричаше РНК — рибонуклеинова киселина. Тя съдържаше генетичния код на вируса. Отгоре имаше поредица от спираловидни протеинови структури, чиято функция все още не беше изяснена, но която според двамата определяше действието на болестта. Навярно. Те не знаеха, въпреки двайсетте години интензивни проучвания.
Проклетото нещо дори не бе живо, но въпреки това убиваше. Истински живият организъм имаше и РНК, и ДНК, но вирусът притежаваше само едното или другото. Той някак си живееше в сънно състояние, докато не влезеше в контакт с жива клетка. Попаднал там, вирусът се събуждаше за убийствен живот като някакво извънземно чудовище, очакващо шанса си, способен да живее, да расте и да се възпроизвежда само с помощта на нещо друго, което щеше да унищожи и от което щеше да се опита да избяга, за да намери после нова жертва.
Еболата беше изящно проста и микроскопично малка. Подредени един до друг, сто хиляди такива вируса едва достигаха два и половина сантиметра. Теоретично те можеха да убиват, да растат и мигрират, и после пак да убиват. И пак. И пак.
Общата памет на медицината не обхващаше толкова време, колкото се искаше на лекарите по света. През 1918 година „испанската треска“, навярно форма на пневмония, беше обхванала целия свят за девет месеца и бе убила поне двайсет милиона души — навярно много повече — и някои от тях толкова бързо, че имаше жертви, които бяха заспали здрави, за да не се събудят на следващата сутрин. Но макар че симптомите на болестта бяха изцяло документирани, медицинската наука все още не беше достигнала до разбиране за самата болест, в резултат на което никой всъщност не знаеше каква е причината за избухването на епидемията. През 70-те години бяха ексхумирани нейни жертви, погребани във вечния лед в Аляска, с надеждата да се открият проби от микроорганизма и да бъдат изследвани — добра идея, която обаче не даде никакъв резултат. Като цяло, медицинската общност забрави за тази болест и повечето смятаха, че ако се появи отново, ще бъде победена със съвременните лекарствени средства.
Специалистите по инфекциозни болести не бяха толкова сигурни. Подобно на СПИН-а и еболата, тази болест навярно представляваше вирус, а успехите на медицината в борбата с вирусните заболявания се равняваха точно на…
…нула.
Вирусните заболявания можеха да се предотвратяват с ваксини, но след заразяването имунната система на пациента или печелеше, или губеше, а най-добрите лекари просто стояха до него и гледаха. Както при всяка друга професия, медиците често предпочитаха да не обръщат внимание на онова, което не виждаха и не разбираха. Това беше единственото обяснение за необяснимо бавното разпознаване на СПИН и неговите смъртоносни последствия от страна на медицинската общност. СПИН бе още един екзотичен патоген от африканските джунгли.
— Гъс, понякога се чудя дали изобщо ще проумеем тези копеленца.
— Рано или късно, Ралф. — Лоренц се отдръпна от микроскопа — всъщност това беше компютърен монитор — и му се прииска да може да запали лулата си, порок, от който всъщност не искаше да се откаже, макар че работата в държавни сгради не му позволяваше често да му се отдава. Мислеше по-добре с лула. Двамата мъже отправиха очи към екрана, загледани в къдравите протеинови структури. — Пробата е от детето.
Те вървяха по стъпките на група гиганти. Лоренц бе написал статия за Уолтър Рийд и Уилям Горгъс, двамата военни лекари, победили жълтата треска с помощта на съчетание от системни проучвания и безмилостно прилагане на онова, което бяха научили. Но ученето в тази област ставаше все по-бавно и по-скъпо.
— Дай и другата, Кени.
— Да, докторе — отвърнаха по интеркома. След секунда до първия образ се появи втори.
— Да — каза Форстър. — Много си приличат.
— Тази е от сестрата. Виж това. — Лоренц, натисна бутона на телефона. — Добре, Кени, сега задействай компютъра. — Пред очите им се появи компютърно изображение на двете проби. Компютърът въртеше едната, за да съвпадне с другата, после ги постави една върху друга. Съвпаднаха си точно.