Пленници на Барсовата клисура
- Автор: Ананян Вахтанг Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дракова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пленници на Барсовата клисура». Краткое содержание книги:
Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени с голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището.
Колкото и да го увещаваше Сиран да си почине и да хапне, той не отстъпи.
Не стана нужда Арам да се изкачва много високо. Колхозните стада бяха събрани в топлите клисури над самото село, там бяха слезли също дивите кози и муфлоните от заснежените планински върхове и плата.
Слънцето вече клонеше на залез, когато на едно пасище Арам намери овчаря Авдал.
— Е какво, Арам кирво33, изгубиха се децата ни, а?… — попита тъжно Авдал и очите му овлажняха.
Арам пушеше мълчаливо. Колко беше отслабнал, как се беше изменил този винаги весел, безгрижен, жизнерадостен човек! Очите му бяха хлътнали, а косите — побелели…
Арам извади от джоба си пачка пари и ги подаде на овчаря.
— Ето ти парите, които ми даде за разноските. Връщам ти ги, не стана нужда от тях.
Колкото и да отказваше Авдал, Арам го принуди да ги вземе.
— Кажи, Авдал, наистина ли видя шапката на Ашот?
— Какво да ти кажа, Арам кирво?… Шапката отгоре беше червена, а кожата — оная, дето ти я дадох от вълка… Не зная, може и да ми се е сторило…
Арам размишляваше мълчаливо. Кой знае, може наистина само да се е привидяло на Авдал? Не, трябва сам да поскита по върховете и клисурите, да намери загадъчния козел и да изясни тайната с шапката.
— Братко Авдал, а освен тебе друг не видя ли този козел?
— Не.
— Хайде да поскитаме заедно.
Авдал наведе глава и сложи дясната си ръка до окото. Той повери стадото си на другите овчари и тръгна след Арам.
Кюрдът е винаги другар в тежките дни. Кюрдът няма да те остави сам да обикаляш планините, да се излагаш на опасности.
Те се качваха нагоре из клисурите, бродеха по планинските рътлини, надничаха във всички гънки и процепи на скалите, плашеха дивите кози, които бягаха, щом ги видеха. Но до залез слънце не срещнаха козел с шапка.
Когато подкараха стадата към село, Арам се върна във фермата заедно с Авдал и остана там да нощува.
Той спа неспокойно. Колко много впечатления за един ден. Какъв дълъг ден! Сутринта закуси в Сталин-град. Прелетя над Ростов — слънцето току-що изгряваше, а когато, излязъл от облаците, самолетът летеше над Закавказките хребети, наближаваше пладне…
В ушите му още бръмчеше моторът, още трепереше сърцето му. Когато прогони дрямката и отвори очи, видя пред себе си овчаря Авдал, който седеше до огнището, навел тъжно глава. Той държеше в грубите си пръсти кавала и нежни, тъжни кюрдски мелодии се носеха във въздуха…
ВТОРА ГЛАВА
На ранина Арам и Авдал пак поеха из планината.
Арам знаеше, че на разсъмване, преди още да са се появили колхозните стада и придружаващите ги кучета, дивите кози напускат убежищата си и излизат по планинските пасища да похрупат тревица. Напасат се набързо и пак си отиват в пещерите.
Арам и Авдал вървяха бавно по гребените на канарите, често лягаха, за да гледат отгоре скалите под тях. Сутрешният студ ги щипеше по лицето, караше ги да се свиват, но всичко в тях кипеше от нетърпение, от страстно желание да открият следи от синовете си.
Най-после слънцето изгря и ръждивите скали, накамарени една върху друга чак до небето, заблестяха под лъчите му, заприличаха на приказни крепости и дворци.
На една от тях се появиха няколко кози. Те ту се навеждаха и хрупаха тревица, ту вдигаха нагоре красивите си муцунки и трепетно се ослушваха. Арам и Авдал, легнали на една скала, ги гледаха с безразличие. Погледите им шареха по каменистите ридове и търсеха нещо друго.
Изведнъж овчарят измъкна ръка изпод ямурлука си и побутна Арам:
— Виждаш ли?
— Виждам — прошепна Арам и доближи бинокъла до очите си.
Срещу козите-майки, които пасяха на пасбището, иззад една скала се показа глава на едър козел. На рогата му наистина имаше шапка, чието червено дъно пламтеше под лъчите на слънцето.
Дишането на Арам се ускори. Обхвана го такова вълнение, каквото не беше изпитвал дори пред мечо леговище, когато с рев и ръмжене някоя мецана излиза навън, за да накаже нарушителя на спокойствието й.
Ловецът вдигна пушката и се прицели, но от вълнение нищо не виждаше и дулото на пушката трепереше в такт с ударите на сърцето му…
Козелът — явно водач на стадото — стоеше на пост. Широките му ноздри вдишваха жадно въздух, долавяйки непознати миризми, а чувствителните уши се накланяха ту на една, ту на друга страна, вслушваха се във всеки звук, във всеки шум. Като глава на голямо семейство, той пазеше зорко спокойствието и безопасността на стадото.
И ето че от върха на планината до козела дойде подозрителна миризма. Водачът погледна нагоре и даде тревожен сигнал: фрут-фрут-фрут!
33
Кирво — приятел (кюрд.).