Пленници на Барсовата клисура

По шосето откъм Ереван пристигна лека кола и зави надясно, към сухото корито на тайнствения поток. От нея слязоха хора с чанти в ръце.

— Има ли тук някой от „пленниците на Барсовата клисура“? — попита един от пристигналите. — Ще ни покажете ли къде е било лозето?

Това бяха работници от Академията на науките. Бяха дошли да вземат калеми за опитната станция.

От Ереван пристигнаха в Айкецор и геолози в брезентово облекло. Те обследваха пещерата и разгадаха тайната на потока.

Геолозите взривиха скалите и откриха подземен басейн с тъмна, студена вода. Устието на това водохранилище се затваряло от подвижен камък. Когато басейнът се напълвал с вода, под напора и камъкът се отмествал и потокът избликвал навън. Щом спаднела водата, камъкът отново се връщал на мястото си.

Ето колко прост бил произходът на този тайнствен поток.

Колхозът обузда подземните води. От есента до края на пролетта те се събират в басейна, но не изтичат вече, когато им скимне. Не. Щом младите насаждения имат нужда от влага, ловецът Арам слиза по Дяволската пътека в Барсовата клисура и отваря направения тука шлюз.

Веднаж Арам забеляза на планинския връх самотен овен, който наблюдаваше учуден спокойно течащата вода. Това беше синът на Чернушка. Майка му отдавна вече живееше във фермата, а той все още водеше див живот и нито примамките на Хасо, нито опитите на Арам можеха да му подействуват. Роден сред свободната природа, израсъл на воля, той не пожела да се раздели с любимата си планина…

Днес е петък. След два дни Шушик ще дойде във фермата, а Хасо още не е приготвил всичките си уроци. Нищо. Ще успее. Досега не се беше засрамвал пред малката си учителка.