Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Тя усети, че бузите й пламтят. Не смееше да диша, защото се боеше, че гърдите й ще изскочат от корсета. И с ужас осъзнаваше, че жената в нея все още копнее да спечели възхищението на Дом.
Погледът му срещна нейния.
— Одобрявам — бе единственото, което каза.
Ан преглътна с разтуптяно сърце. В тази едничка дума се съдържаше толкова много. Но тя не се осмеляваше дори да мисли за това.
Дом я обгърна с ръка през талията и я поведе към балния салон. Колкото и лек да бе този допир, Ан имаше чувството, не пръстите му я изгарят.
Това беше най-обаятелният мъж, когото познаваше, но дали го познаваше всъщност? Щеше да е пълна глупачка, ако позволеше сърцето й да надделее над разума. Особено тази вечер. Тази вечер, когато ги заобикаляха над петстотин любопитни гости, Дом се нуждаеше от нейната подкрепа и Ан бе длъжна да му я даде. Но се страхуваше, че това отново би породило близост помежду им, страхуваше се от него. Страхуваше се от себе си.
Изведнъж тя се препъна и политна напред. Дом я хвана веднага. Ръката му се стегна около кръста й и за част от секундата Ан се озова притисната безпомощно към тялото му. Докосването бе като докосване на запалена клечка кибрит до сухи дърва. Кръвта на Ан пламна. Тръпки пробягнаха по тялото й. В главата й нахлуха множество среднощни спомени.
Тя прикова поглед в Дом.
— Не се страхувай толкова — каза той. Гласът му вече не беше студен и далечен. — Аз съм този, когото искат да сдъвчат и изплюят, не ти.
Ан се взря в очите му. Не, Патрик и Бел грешаха. Не бе възможно Дом да е разкъсал дрехите й.
— Няма значение какво си мислят хората — каза тя.
— Нима? Лесно ти е да го кажеш. Ти си прекарала целия си живот в провинцията. А аз имам работа тук, в Лондон. Но скоро ще видим дали някой ще иска да има вземане даване е мен… — Той млъкна.
— Какво има? — попита Ан. Ръката му я притисна още по силно.
— До този момент трима далечни братовчеди са претендирали за трона. Е, техните претенции са много по-основателни от моите. Адвокатът ми е убеден, че ще мога да задържа няколко малки, незначителни имения, които едва ли биха ни стигнали да се издържаме. Но огромната част от имуществото на Ръдърфорд ще бъде разграбена и аз не съм в състояние да попреча на това.
Пространството и времето сякаш бяха изчезнали. Съществуваха само Дом и тя. И ужасният факт, че Филип не е бил истински баща на Дом. Ан го погледна право в очите, изпълнена с болка — за него. И с копнеж да го погали по бузата.
— Няма значение — упорито повтори тя.
— Нима? — вдигна насмешливо вежди Дом.
Толкова много неща искаше да му каже. Искаше да му каже, че ако я обича, тя би отишла е него и на края на света, би била всякаква, би сторила всичко. Погледът й с мъка се откъсна от него. Беше на ръба да се поддаде на зова на сърцето си, да се предаде. Знаеше, че няма да издържи още дълго да живее така — уплашена, наранена, отчаяна, толкова влюбена, разкъсвана от толкова ужасяващи противоречия.
Ан навлажни нервно устни, пое си дълбоко дъх… и веднага съжали. Вдигна нерешително очи и видя, че Дом й се усмихва — наистина се усмихваше. Развеселено! Тя започна да се изчервява.
— Може да сме разделени, но ти си все така красива и все тъй възхитително наивна — каза Дом и преди Ан да успее да реагира, той се наведе и целуна нежната, чувствителна кожа на шията й точно под ухото. После се отдръпна. Ан потръпна, обзета от приятна, сладка възбуда. Краката й отмаляха.
Дом протегна ръка.
— Ще влезем ли в устата на вълка?
Тя кимна и го хвана под ръка.
Изкачиха трите малки мраморни стъпала, водещи към салона, който вече беше наполовина пълен. Всички глави тутакси се извърнаха към тях. Гласовете замлъкнаха. После започнаха шушуканията.
Накъдето и да се обърнеше, Ан виждаше стотици лица с ококорени очи, вторачени в нея и Дом. Мъжки и женски, стари и млади. Смутени от погледа й, всички те бързо извръщаха глави. Пареща руменина обагри бузите на Ан.
Погледна крадешком към Дом. Той вървеше бавно, с високо вдигната глава и каменно лице. Сапфирените копчета на ризата му отразяваха блясъка на многобройните полилеи по тавана.
Внезапно Дом се спря и взе две чаши е шампанско от подноса на един минаващ слуга.
— Наздраве — промърмори той.
Ан се насили да отпие глътка от чашата си. Но погледът й непрестанно шареше из салона. Никога не беше виждала толкова много красиво облечени жени. Никога не беше виждала толкова приказни накити. Мъжете тя почти не поглеждаше. Самата зала бе повече от впечатляваща. Във всички ъгли имаше грамадни палми, а край подиума, където свиреше оркестърът — още повече палми и многобройни саксии с папрат. Стените бяха облицовани в мек златист плат. Украсяваха ги огромни портрети и пейзажи, под които бяха наредени над сто стола, тапицирани в червено кадифе.