Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Не — отсече Сълт. — Тези банкери имат много добри връзки. Всякакви хора им дължат много услуги, а без Колт ще е трудно да докажем каквото и да било. Получихме онова, което искахме от Текстилната гилдия, а и имам по-спешна задача за теб.
Глокта вдигна поглед. Нова задача?
— Аз всъщност възнамерявах да започна разпити на арестуваните в седалището на гилдията, Ваше високопреосвещенство, може да се окаже, че…
— Не — махна с ръка архилекторът, — това може да се проточи с месеци. Ще го възложа на Гойл. — Той сбърчи чело. — Освен ако не възразяваш?
Така значи, аз ора, сея, поливам, а после Гойл пристига и обира реколтата? Много справедливо. Глокта смирено наведе глава.
— Не, разбира се, Ваше високопреосвещенство.
— Чудесно. Предполагам, си запознат с пристигането на странните посетители вчера.
Посетители ли? Изминалата седмица му бе донесла ужасяващи болки в гърба. Вчера се бе наложило да изпълзи от леглото само за да гледа как се дуелира онзи кретен Лутар, но иначе не би излизал от стаята си, а и как — почти не бе способен да се движи.
— Не, не съм — отвърна простичко той.
— Баяз, Първият магус. — Глокта отново се усмихна, но Сълт остана сериозен.
— Шегувате се, нали?
— Ни най-малко.
— Шарлатанин?
— Че какво друго? Но от най-необикновените. Прям, уравновесен и много умен. Представлението му е майсторски изпипано.
— Разговаряли сте с него?
— Да. Звучи напълно убедително. Знае неща, които не би трябвало да са му известни. Не можем да го разобличим просто ей така. Който и да е той, разполага с достатъчно средства и източници на информация. — Дълбоки бръчки се очертаха по челото на архилектора. — Води със себе си и някакъв северняк ренегат, ужасяващо животно.
— Северняк ренегат? — намръщи се Глокта. — Не е в техен стил. Според мен са доста праволинейни.
— Абсолютно съм съгласен с теб.
— Следователно, шпионин на императора? Гуркулите?
— Възможно е. Кантиките от Гуркул си падат по интригите, но от друга страна, предпочитат по-потайния подход. А това представление не е в техен стил. Боя се, че отговорът се крие някъде доста по-близо до дома.
— Аристокрацията, Ваше високопреосвещенство? Брок? Ишър? Хюгън?
— Възможно е — отвърна замислено Сълт, — възможно е. В момента са доста ядосани. Или това е работа на нашия приятел, върховния правозащитник. Имаше доста доволен вид по време на представлението. Сигурен съм, че крои нещо.
Аристокрацията, върховният правозащитник, северняците или гуркулите — може да е всеки един, или никой от тях — въпросът е, защо?
— Не разбирам, архилекторе. Ако са просто шпиони, защо ще си правят целия този труд? Със сигурност има по-лесен начин за достъп до Агрионт.
— Работата е там — лицето на Сълт се изкриви в най-неприятната гримаса, с която Глокта някога го бе виждал, — че има едно празно място във Висшия съвет, винаги го е имало. Безсмислена традиция, по-скоро формалност, един стол, запазен за някаква мистична фигура. Човек, със сигурност мъртъв от няколкостотин години. Никой никога не си е и помислял, че един ден някой може да предяви претенции към него.
— Това ли стана?
— Точно това! Иска си мястото! — Архилекторът стана и започна да крачи около масата. — Знам! Немислимо! Някакъв си шпионин, някакъв измамник, посветен в най-дълбоките тайни на управлението ни! Но мъкне някакви прашни документи и сега трябва ние да доказваме, че той не е този, за когото се представя! Можеш ли да повярваш?
Глокта не можеше. Но какъв смисъл да го казвам.
— Поисках малко време, за да проуча нещата — продължи Сълт, — но не мога вечно да протакам. Имаме само седмица-две да разобличим измамата на този така наречен магус. А междувременно той и спътниците му се разполагат като у дома си в прекрасните стаи на Кулата на веригите и ние не можем да направим нищо, за да им попречим да се разхождат свободно из Агрионт и да вършат каквито им хрумне поразии! Има нещо, което можем да направим…
— Кулата на веригите е доста висока. Човек лесно може да падне оттам…
— Не. Засега. Насилихме достатъчно късмета си в някои среди. Сега за известно време ще трябва да пипаме по-леко.
— Винаги можем да ги подложим на разпит. Ако бъдат арестувани, лесно мога да открия за кого работят…
— Казах, ще пипаме леко! Искам да проучиш този магус, Глокта, също и спътниците му. Разбери кои са, откъде идват и какво искат. И най-важното, кой стои зад тях и с каква цел. Трябва да разобличим този мним Баяз, преди да е станало късно. После може да използваш каквито ти хрумнат средства. — Сълт се обърна и отиде до прозореца.