Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Оставил си самопризнанието на Рюз така, че секретарят да го види. Знаел си, че търговците ще научат съдържанието на списъка и си се досетил какъв ще бъде следващият им ход. Веднага си разбрал, че така сами ще се погребат. Междувременно, въпреки че си знаел кой говори в Инквизицията, насочи подозренията ми към Калайн. И накрая всичко се разви според плана ти. Архилекторът го наблюдаваше с доволна усмивка. Обзалагам се, че дори знаеш за какво си мисля в момента. През цялото време съм бил пионка в играта ти, също както онзи сополанко, секретарят. Глокта потисна смеха си. Щур късмет, че се оказах от вярната страна на игралното поле. Нито за миг не заподозрях нещо такова.
— Предаде ни за срамно малка сума — продължи Сълт и устата му се изкриви от омраза. — Смея да твърдя, че Колт щеше да му плати десет пъти повече, стига да му бе дошъл акълът да си поиска. Младото поколение нямат никакви амбиции. Мислят се за по-умни, отколкото са в действителност. — Хладните му сини очи изучаваха Глокта.
Аз спадам към младото поколение. Заслужавам скастряне.
— Получи ли си секретарят ви наказанието?
Сълт постави чашата си на масата. Столчето почти не издаде звук при съприкосновението си с дървото.
— О, да. При това сурово, но мисля, че вече му отделихме предостатъчно внимание. Обзалагам се, че е така. Тялото е било открито при доковете… Да си призная, много се изненадах, когато спря подозренията си върху Калайн. Човекът е от старата генерация. Разбира се, позволявал си е някое и друго затваряне на очите, все дребни неща, но да предаде Инквизицията? Да ни продаде на търговците? Хм. Никога! А ти позволи личната ти неприязън към него да замъгли преценката ти.
— Струваше ми се единствената възможност — промърмори Глокта и моментално съжали. Глупак, глупак. Сбъркал си, но станалото — станало. По-добре си дръж устата затворена.
— Струваше ти се? — Архилекторът зацъка с език в израз на явно неодобрение. — Не, не, не, инквизитор. Предположенията не ни вършат работа. За в бъдеще ще те помоля да се уповаваш единствено на фактите. Но не се самообвинявай — аз те оставих да се водиш по инстинктите си и, както се оказа, малкият ти гаф всъщност засили позициите ни. Калайн е свален от служба. Тялото е открито при доковете… И началник Гойл пристига от Англанд, за да поеме поста на началник на Инквизицията на Адуа.
Гойл? Пристига тук? Това копеле е новият началник на Инквизицията на Адуа?
Глокта не успя да скрие горчивата си усмивка.
— Двамата май не се обичате много, а?
— Той е най-обикновен надзирател, не разбира от разследване. Не го вълнуват нито вина, нито невинност. Истината не е от значение за него. Прилага мъчения просто заради тръпката.
— О, стига, Глокта. Да не би да казваш, че и ти не изпитваш тръпка, когато затворниците ти си казват всичко? Когато издават имена? Когато правят самопризнания?
— Това не ми носи удоволствие. Нищо вече не ми носи удоволствие.
— Но пък така добре се справяш. Както и да е, Гойл пристига и независимо от мнението ти за него, той е един от нас. Способен и доверен човек, отдаден на службата към короната. Между другото, навремето беше мой ученик.
— Нима?
— Да. В момента заемаш неговия пост… така че, както виждаш, има накъде да растеш в кариерата! — Сълт се засмя на собствената си шега. Глокта също се усмихна неуверено. — В крайна сметка нещата се наредиха добре за нас и ти заслужаваш похвала за изпълнението на задачата си. Добра работа. Достатъчно добра, поне си опазих главата.
Сълт вдигна чаша и чукна тази на Глокта. Двамата си размениха подозрителни погледи над ръбовете на чашите си. Глокта се покашля.
— Преди злощастната си кончина магистър Колт спомена нещо интересно.
— Слушам те.
— Търговците са имали партньор в машинациите. Вероятно по-висшестоящ от тях партньор. Банка.
— Ха. Обърнеш ли търговец и хоп, отдолу се показва някой банкер. И какво?
— Смятам, че тези банкери са били в течение с всичко. Контрабандата, измамите, дори убийствата. Мисля, че са поощрявали всичко това, може би дори самите те са го поръчали, за да спечелят по-добри пари от заемите, които са отпускали. Мога ли да започна разследване, Ваше високопреосвещенство?
— За коя банка става дума?
— Валинт и Балк.
За момент Сълт се замисли. Студените му сини очи гледаха право в тези на Глокта. Дали случайно вече не си запознат с участието на точно тези банкери? Дали не знаеш доста повече от мен по въпроса? Какво каза Колт? Искаш предатели — погледни в Палатата на въпросите, Глокта.