Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че се сетих — усмихва й се той в отговор. — Божичко, ти наистина си очарователно същество.
Тя свежда лице и се изчервява. Да, той е готов да се закълне, че се изчервява — а никой не може да се изчерви престорено. Явно е, че е искрено поласкана.
— Кое искаш първо? — пита той и вдига пред очите й обещаните памфлети.
— Което предпочиташ — отвръща тя и отстъпва назад, към леглото.
Той й подава екземпляр от току-що излязлата книга на господата Филип Бодли и Едуард Ашуел, „За ползата от молитвата“, и й обяснява, че това томче вече е предизвикало сензация, най-вече сред многобройните свещеници, с които Бодли, син на епископ Бодли, е провеждал своите „неофициални“ разговори. Вече имало множество заплахи за обвинения в клевета, но тъй като в книгата били цитирани само инициали и географски наименования (достопочтеният Х. от Степни: „Така и не можах да разбера защо Господ счита за необходимо да страдам от лумбаго“), обвиненията вероятно щели да пропаднат. Седнала на крайчеца на леглото, Шугър прелиства тънката книжка и набързо преценява стойността й. Тя отлично познава мъже като Бодли и Ашуел. Те говорят на висок глас, непрекъснато се кискат и твърдят, че искат да обезчестяват девственици, докато дълбоко в себе си копнеят да притиснат глава към щедрата гръд на някоя тлъста матрона.
(Ако, по приблизителна преценка, 2 500 000 деца на Британските острови се молят ежедневно за здравето на мама и татко, бихме могли да заключим, съдейки по процента на смъртността, че тези които се обръщат с молитва към Всевишния, би трябвало да предприемат други мерки, за да опазят родителите си.)
О, да, тя отлично познава този тип мъже. Те са винаги полупияни, половинчата ерекция, напъват се до безкрайност, не могат да свършат, но и не искат да се откажат. А сега може би трябва да изрази възторг от произведението им? Шугър прехвърля с помощта на забележителната си памет всичко, което й е разказвал Уилям за тях, за приятелите от отиващата си младост. Дали пък да не рискува?
Тя се усмихва.
— Каква пълна… — хвърля поглед към лицето му и решава да поеме риска — детинщина.
За миг Уилям смръщва чело; колебае се на ръба на неодобрението, може би дори на гнева. После обаче си позволява да се наслади на собственото си превъзходство над приятелите си, на раздразнението си от инфантилните им безчинства. Въздухът между него и Шугър трепти, изпълнен със сладостта на любовната хармония.
— Да — казва той, като че ли учуден. — Нали?
Тя се наглася по-удобно на леглото, подпира лакът на дюшека така, че бедрото й се очертава под диплите на фустите.
— Дали не е заради това, че нямат някакво по-смислено занимание, как мислиш?
— Наистина нямат — потвърждава той. Колко странно, че не го е осъзнавал досега! Това са двамата му най-стари приятели, а между тях и него се е раззинала пропаст — пропаст, която може да изчезне единствено ако той продължи да безделничи като тях, или пък ако те си намерят някое полезно занимание. Какво прозрение! И то дойде от устата на тази очарователна млада жена, която бе имал щастието да спечели. Наистина, настанали са странни и знаменателни времена в личната му история.
Малко притеснено, за да замени книгата на Бодли и Ашуел, която очевидно я дразни, той й подава каталога на фабриките „Ракъм“ за зимата на 1874 година. (Пролетният още не е готов). И Шугър отново го изненадва, като го поглежда право в очите и пита:
— Кажи ми, Уилям, как върви търговията?
Нито една жена не му е задавала досега такъв въпрос. По някакъв начин той звучи далеч по-интимно от всякакви мръсни приказки.
— О… отлично, отлично — отвръща той.
— Не, наистина — настоява Шугър. — Какво е положението? Конкуренцията сигурно е ужасна.
Той примигва стъписано; покашля се и започва:
— Ами, ъъъ… смея да твърдя, че „Ракъм“ е във възход.
— А конкурентите?
— „Пеърс“ и „Ярдли“ са недосегаеми, „Римъл“ и „Роуланд“ са в добро състояние. Сезонът не беше добър за „Низбет“ и е възможно те да са в упадък. Хинтън едва крета, положението му може и да е безизходно…
Колко странно върви този разговор! Нима няма никакви граници за това, което е възможно между него и Шугър? Първо говореха за литература, а сега и това!
— Чудесно — усмихва се тя доволно. — Да пожелаем провал на всички твои съперници; дано се затрият до един.