Сага за Австралия

— Има някои сходства — отбеляза кисело Ричард. — Я разкажи още нещо за тоя губернатор Филип, все пак тъкмо той ще коли и беси и ще се разпорежда със съдбите ни.

Господин Тисълтуейт навлажни устни: едно коняче нямаше да му дойде зле.

— Казах ти вече, кръгла нула си е. Баща му е германец, бил е учител по чужди езици в Лондон. Първият мъж на майка му — вече покойник, когато тя се омъжила повторно, — бил капитан от Военноморските сили, далечен роднина на лорд Пемброук. Момчето е учило във военното съответствие на „Колстън“, значи са си били бедни. След Седемгодишната война са започнали да му плащат половин надница, затова той се записал във военноморските сили на Португалия, където служил с чест и слава няколко години. В Кралската военна флота е командвал четвъртостепенен кораб, който така и не е влизал в бойни действия. Вече е излязъл в запас и ето че сега му възлагат тая длъжност. Не е в първа младост, но не е и грохнал старец.

Уил Конъли сбърчи чело.

— Странна работа, Джем! — въздъхна той. — Както ми го описваш, излиза, че все пак ще ни стоварят на тоя Ботанически залив и ще ни зарежат да се оправяме кой както може. Ако не беше така, щяха да назначат за губернатор я някой лорд, я най-малкото адмирал.

— Посочи ми поне един лорд или адмирал, който за някакви си хиляда лири стерлинги на година, Бил, ще се вдигне и се иде на другия край на света, и аз ще те предложа за най-високо държавно отличие — ухили се злобно господин Тисълтуейт, у когото отново се бе пробудил памфлетистът. — Е, все ще се намерят лордове и адмирали, които да склонят на едно освежително кратко пътуване до Западна Индия. Но надали ще има мераклии за пътешествие като това. Нищо чудно то да се превърне в смъртоносен капан. Никой не знае със сигурност какво ви чака в Ботаническия залив, нищо, че всички разправят как това било райско кътче — просто така им отърва. Съмнявам се да се редят на опашка, за да му станат губернатори.

— Пак не ни каза коя все пак е тая кръгла нула — настоя Ричард.

— Предложил го е сър Джордж Роуз, защото той бил и оправен, и състрадателен по душа. Цитирам го дословно. Освен това Филип е рядка птица в Кралската военна флота — говори като майчини няколко чужди езика. Баща му, германецът, все пак е бил учител по чужди езици, Филип сигурно ги е всмукал още с майчиното мляко. Знае френски, немски, холандски, испански и португалски.

— За какво са му притрябвали чужди езици в Ботаническия залив — диваците надали говорят на тях — подметна Неди Перът.

— Там не са му притрябвали, но докато стигнете до Ботаническия залив, ще му свършат добра работа — поясни господин Тисълтуейт, който се опитваше мъжки да не избухне: как ли Ричард изобщо ги търпеше? — По пътя ще спирате на няколко пристанища, нито едно от тях не е английско. Тенерифе е испански, Зелени нос — португалски, нос Добра надежда — холандски. Тънка работа си е това, Неди. Представи си само! Появява се цяла флотилия от десет въоръжени английски кораба, чието пристигане не е предизвестено, за да хвърли котва в пристанище, собственост на държава, срещу която сме воювали или на която сме мътели водата при набирането на роби. Според господин Пит е повече от наложително, флотилията да си създаде отлични отношения с различните губернатори на тези пристанища. Ако нашият човек тръгне да говори на английски, никой няма да разбере и дума. И една–едничка думица.