Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Госпожа Макгивър се взира в Аманда, сякаш напълно е изгубила ума си.
— Това не беше дъщерята на господин Уолш.
— Какво искате да кажете?
Госпожа Макгивър се смее и размахва пръст в лицето й, като че ли Аманда се е опитала да я изиграе.
— Това беше Люси.
— Люси? Коя по дяволите е Люси?
Внезапно Бен се материализира горе на стълбите с хавлия, омотана около тялото му.
— Какво става?
— Кой сте вие? — пита госпожа Макгивър и изведнъж в очите й проблясва пламъче. — Ти ли си това, Маршал Макгивър?
— Коя е Люси? — повтаря Аманда.
— Знаеш.
— Не зная.
Старата госпожа Макгивър маха на Бен и пръстите й потрепват с момичешка грация.
— Коя е Люси? — за трети път произнася Аманда и всяка дума е отделно изречение, а Бен бавно поема надолу и застава зад нея.
Госпожа Макгивър кокетно въздъхва.
— Е, Маршал Макгивър. Знаеш, че не бива да си тук. Какво ще кажат родителите ми, когато разберат, че си се промъквал насам?
— Госпожо Макгивър…
— Много си палав.
— Коя е Люси, госпожо Макгивър?
— Люси? — Госпожа Макгивър изглежда объркана. Във влажните й очи се появяват сълзи. — Сигурно искаш да кажеш Сали?
— Госпожо Макгивър…
— Ти не си Сали. — Госпожа Макгивър започва да се върти в странни кръгове, като пумпал, който се накланя на една страна и всеки момент ще падне. — Какво сте направили с внучка ми? Къде е тя?
— Госпожо Макгивър, само се успокойте…
Госпожа Макгивър се насочва към вратата.
— Искам да си ида у дома. Сега. — Тя прихващата полите на нощницата си над червените ботуши, отваря със замах вратата и забързва през улицата. Аманда и Бен, увити в розовото одеяло и бялата хавлия, гледат безпомощно как вратата на къщата й се отваря, после се затръшва и след жената от прозорците се посипва купчина сняг.
32
— Къде отиваш? — пита Бен, докато гази в снега след Аманда.
Аманда крачи по алеята на съседната къща и натиска три пъти звънеца.
— На тази улица трябва да има някой, който не е откачен и е живял тук, когато съм била малка. Да се надяваме, че ще може да ни каже нещо.
— Какво точно се надяваш да откриеш?
— Най-малкото дали господин Уолш е имал дъщеря.
— И какво друго?
Аманда отново натиска звънеца.
— Коя, по дяволите, е тази Люси.
— Ако я има — натъртва Бен. — Старицата явно беше объркана.
— Не чак толкова.
— Беше по нощница и червени ботуши — изтъква той, като че ли това изяснява всичко.
За пети последен път Аманда натиска звънеца.
— Май няма никой. — Тя пресича заснежената морава към следващата къща и тъкмо се кани да позвъни, когато входната врата се отваря.
— О! — възкликва една млада жена, видимо изненадана да види там хора. Тя несръчно крепи в ръце плачещо бебе, а в краката й неуморно подскача малко дете. И тримата са в дебели сини грейки и с израз на едва сдържана истерия. — Кои сте вие?
— Казвам се Аманда Травис. Аз живея…
— Извинете — прекъсва я жената. Детето в краката й я дърпа за якето, а бебето се протяга нагоре. — Не е най-подходящото време. Както виждате, тъкмо излизахме, а така или иначе до Коледа има доста време, така че сега май не е моментът да питате за дарения.
— Не търсим дарения.
Жената успява да изобрази едновременно объркване, загриженост й любопитство само с едно извиване на прекомерно оскубаните си вежди.
— Мисля, че сме сбъркали къщата — обяснява Аманда.
Жената кима с благодарност, вдига със свободната си ръка вече пищящото дете и отнася и двете непокорни деца надолу по стълбите към улицата.
— Тя очевидно не е била тук преди двайсет и пет години — отбелязва Аманда и се отправя към следващата къща.
В общи линии историята се повтаря в пет къщи поред. Обитателите си мислят, че тя или се опитва да им продаде нещо, или по някакъв начин да им вземе пари, така че посрещането им е ледено като въздуха навън. Един мъж заявява на висок тон, че му е дошло до гуша от Свидетелите на Йехова, които го безпокоят винаги, когато е в банята и затръшва вратата в лицата им, преди още Аманда да е успяла да си отвори устата. Никой от тези, с които успяват да говорят, не е живял на тази улица повече от десет години. Никой не изглежда дори бегло познат.