Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
Днешното пазаруване не отговаря на мечтите на Кейт. Роклите, които носят нормалните момичета, оголват корема или раменете, а нейната кожа е нашарена и удебелена от белези. Роклите прилепват на погрешните места. Ушити са така, че да подчертават едно здраво и жизнено тяло, а не да прикриват липсата му.
Продавачката, която се суети около нас като колибри, взема роклята от Кейт.
— Всъщност е доста скромна — настоява тя. — Покрива голяма част от деколтето.
— Ще покрие ли това? — сопва се Кейт, разкопчава копчетата на делничната си блуза, за да разкрие наскоро заменения катетър „Хикман“, който стърчи от центъра на гърдите й.
Продавачката ахва, преди да успее да се спре.
— О! — промълвява със слаб глас.
— Кейт! — сгълчавам я.
Тя поклаща глава.
— Хайде просто да си тръгваме.
Излизаме на улицата пред бутика и започвам да й се карам:
— Само защото си сърдита, не ти дава право да си го изкарваш на останалата част от света.
— Тя е абсолютна кучка — озъбва се Кейт. — Видя ли как зяпаше шала ми?
— Ами харесала е шарката — отвръщам сухо.
— Да, бе, може пък утре да се събудя и вече няма да съм болна.
Думите й падат помежду ни като камъни и пропукват тротоара.
— Няма да намеря никаква глупава рокля. Дори не знам защо изобщо обещах на Тейлър, че ще отида.
— Не мислиш ли, че всяко друго момиче, което ще отиде на този бал, е в същото положение? Че се опитва да намери рокля, която да прикрива маркучи, наранявания, колостомни торбички и един Бог знае какво още?
— Другите не ме интересуват — отвръща Кейт. — Исках да изглеждам добре — наистина добре, разбираш ли, само за една нощ.
— Тейлър вече мисли, че си красива.
— Да, но аз не мисля! — крещи Кейт. — Аз не мисля, мамо, а може би искам — поне веднъж!
Денят е топъл — един от дните, в които земята под краката ни сякаш диша. Слънчевите лъчи се сипят по главата ми, по задната част на врата ми. Какво мога да кажа? Никога не съм била на мястото на Кейт. Молила съм се, умолявала съм Бог да разболее мен вместо нея, опитвала съм се да сключа сделка с дявола като фауст, но не се получи.
— Ще ти ушием нещо — предлагам. — Можеш сама да нарисуваш модела.
— Ти не знаеш да шиеш — въздъхва Кейт.
— Ще се науча.
— За един ден? — усъмнява се и поклаща глава. — Не можеш всеки път да оправяш положението, мамо. Как е възможно аз да съм наясно, а ти не?
Оставя ме да стоя на тротоара и гневно се отдалечава. Ана хуква след нея, пъхва ръка под сгъвката на лакътя й и я завлича към вратата до витрина на няколко метра от бутика. Бързам да ги настигна.
Озовавам се в салон, пълен с фризьорки с дъвка в устата. Кейт се опитва да се отскубне от Ана, но сестра й може да бъде наистина силна, когато поиска.
— Здравейте — казва Ана и привлича вниманието на рецепционистката. — Тук ли работите?
— Когато ми се налага.
— Правите ли прически за училищни балове?
— Разбира се — отвръща стилистката. — Имате предвид вдигнати нагоре коси?
— Да. За сестра ми.
Ана поглежда към Кейт, която е спряла да се съпротивлява. На лицето й бавно грейва усмивка като светулка, уловена в буркан.
— Точно така. За мен — потвърждава дяволито тя и развива шала от плешивата си глава.
Всички в салона спират да говорят. Кейт стои царствено изправена.
— Мислехме си за френски плитки — продължава Ана.
— Къдрене на апарат — добавя Кейт.
Ана изхихиква.
— Може би кок шиньон.
Фризьорката преглъща, разкъсвана между шок, съчувствие и политическа коректност.
— Ами, ъъъ, може да успеем да направим нещо за вас — прокашля се. — Винаги има, нали знаете, удължения…
— Удължения — повтаря Ана, а Кейт избухва в смях.
Статистката поглежда зад момичетата, към тавана.
— Това да не е нещо като „Скрита камера“?
При тези думи дъщерите ми се свличат в ръцете една на друга, обхванати от истеричен смях. Смеят се, докато не могат да си поемат дъх. Смеят се, докато се разплакват.
Като придружителка на бала в болница „Провидънс“ отговарям за пунша. Както всяка храна, осигурена за празнуващите, той е неутропеничен. Сестрите — феите кръстници за тази нощ — са превърнали съвещателната в приказна бална зала с ленти и дискотечно осветление.