Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Именно — казва Мери. — Значи това е следващото, което злата вещица от рода на Тюдорите се кани да направи — надвесва се над люлката, сякаш иска да бъде добра фея, противопоставяща се на злата орисница от приказката. — Ще се опита да представи това невинно дете за незаконородено и неподходящо да наследи трона. Единствено по този начин може да отрече, че той е неин наследник — да го обяви за незаконороден. И това — от жена, за която се знае, че е незаконородена.
Мери е напълно права. През февруари, когато ледът белее по вътрешността на прозореца всяка сутрин и е тъмно по дванайсет часа в денонощието, сър Едуард потропва на вратата и влиза с поклон.
— Ваше благородие — казва той, за да избегне да се обръща към мен с моминското ми име или с името ми по мъж.
— Сър Едуард?
— Дойдох да ви съобщя, че сте призована в двореца Ламбет утре, за да бъдете разпитана от самия архиепископ.
— За какво ще ме пита?
Сър Едуард изглежда смутен.
— За мнимата женитба — казва тихо.
— Не знам нищо за някаква мнима женитба — заявявам с леден тон.
Той сочи към листа в ръката си. Виждам кралския печат и засукания подпис на самата Елизабет.
— Тук пише „мнима женитба“ — казва.
Усмихвам му се, подканвайки го да осъзнае горчивата ирония.
— По всичко личи, че това е едно много честно разследване, нали?
Той свежда глава.
— Съпругът ви също трябва да отиде — казва тихо. — Но е наредено да пътувате в отделни лодки и да не се виждате.
— Предайте му, че го обичам — казвам. — И му кажете, че никога няма да се отрека от него, от любовта ни или от нашия син.
— Казвате „любовта ви“? — подтиква ме той.
— Любовта ми и нашата женитба — казвам уморено. — Никой няма да ме подмами да отрека истината.
Матю Паркър — сега удостоен с титлата на Кентърбърийски архиепископ като отплата за това, че е един от малцината духовници, събрали сили да подкрепят Елизабет — беше сред онези, които поставиха сестра ми Джейн на трона, но не очаквам да прояви благосклонност към мен и да се противопостави на кралицата сега. Той се ожени за съпругата си веднага щом духовниците бяха освободени от обетите си за безбрачие, но не очаквам и да защити брака ми. Той получи своя сан от Елизабет и никога няма да ѝ се противопостави. Няма да намеря справедливост в двореца на архиепископа в Ламбет, не повече, отколкото в Тайния съвет.
Но жителите на Лондон са на моя страна. Когато баржата ми излиза стремително от шлюза сред завихрената, тъмна речна вода и се отправя нагоре срещу течението, виждам как хората спират за миг по бреговете, надзъртайки към баржата, а после ги чувам как викат над студените сиви води.
Моментът, избран за отвеждането ми в двореца на архиепископа, е бил грижливо преценен, за да се избегне това. Приливът нахлува нагоре по реката и баржата се носи бързо, тласкана от ледения вятър, но не достатъчно бързо, за да изпревари новината, че лейди Катрин, невестата на красивия Нед Сиймор, най-сетне е излязла от Тауър и отива в Ламбет. По времето, когато гребците насочват баржата към кея при двореца, всички на конския ферибот са се стълпили откъм страната, която е най-близо до баржата ми, а хората по речния бряг и на кея ме приветстват с бурни възгласи.
Изправям се, за да могат да ме видят. Махам с ръка.
— Милейди, моля ви, елате насам — казва неспокойно лакеят на архиепископа, но не може да ми попречи да се усмихна на тълпата и да приема подвикваните благословии.
— Не се бойте от нищо! — изкрещява ми някой.
— Бог да благослови вас и хубавото ви момче!
— Бог да пази кралицата! — вика някой друг, но не уточнява кого има предвид.
Махвам им с ръка, сякаш приемам лично благословията, и влизам толкова бавно, колкото се осмелявам, в тъмния сводест вход на двореца, за да могат всички да видят, че съм затворница, която влиза на разпит, че съм млада — все още съм само на двайсет и една, — че съм красива. Аз съм — както винаги съм била, както винаги ще бъда — законната наследница на кралицата на Англия, сестра на светицата кралица Джейн, и сега хората също започват да мислят така.
Дворецът Ламбет
Лондон, зимата на 1562 г.
Познавах архиепископ Паркър, когато той беше просто домашен свещеник на свекъра на Джейн, Джон Дъдли. Той и други реформатори се срещаха постоянно да обсъждат теологията на реформираната Англиканска църква, а Джейн си пишеше с техните религиозни съветници. Предполагам, че никога не ме е забелязвал — бях твърде незначителната по-малка сестра, — но аз си го спомням в двора на Джейн, когато тя беше провъзгласена за кралица, и си спомням как се изпари така бързо, както и другите, прехвърляйки верността си от протестантската кралица към папистката — въпреки всичките си обещания. Тогава не го ценях особено като съветник на една светица, не го ценя особено и като архиепископ сега.