Последните Тюдори

— Още една задържана братовчедка? И то в старата ни къща?

— Казват, че се опитвала да уреди брака на сина ѝ Хенри Стюарт с Мери, кралицата на шотландците.

— Опитвала ли се е?

— Почти със сигурност, но защо да не се опита? Това би бил прекрасен брак за него, подходящ брак за нея, а един англичанин като крал-консорт в Шотландия би бил по-добър за нас, отколкото един французин.

— Цялото семейство ли е арестувано?

— Мисля, че съпругът ѝ е задържан тук, в Тауър. Но синът ѝ е изчезнал.

Вдигам ръце към главата си, сякаш искам да си оскубя косите.

— Какво? Това е лудост.

— Знам — казва Мери унило. — Елизабет е побъркана от страх като баща си. А аз трябва да ѝ служа. И съм длъжна да я следвам накъдето ѝ хрумне.

— Само да можеше да се махнеш — прошепвам.

Мери поклаща глава.

— Биха го използвали срещу теб. Не, ще отида на лятното пътуване и ще се преструвам, че ми доставя удоволствие.

Слагам ръка върху нейната.

— Къде отивате тази година?

— На север. Планирано е да отседнем в Нотингам, а тя е поръчала да подготвят пиеса. Всички ще участват. Аз също. Играя ангел на мира, който седи на люлка. Това е поетична драма, която се нарича „Британия и кралят“. Продължава три дни.

— Небеса!

— Започва с Атина Палада, възседнала еднорог — казва тя. — Това трябва да е Елизабет, предполагам. Следвана от две жени на коне — Благоразумието и Умереността. На следващия ден: Мирът. Последния ден: Злобата е повалена и всички пеем.

Не мога да не се засмея на мрачното ѝ изражение и саркастичното описание.

— Сигурна съм, че ще бъде красиво.

— О, да, ще има лъвове и слонове и какво ли не. Но целта е да бъдат показани две сплотени жени, приятелството между две жени. А другото послание е, че британските крале наследяват престола по кръв, а не се избират.

— Какво иска да каже? Възможно ли е да отправя послание към Мери Стюарт?

— Опитва се. Елизабет иска да каже на кралица Мери, че са владетелки на Британия заедно, могат да управляват заедно: Мери — на север, Елизабет — на юг, и че Мери ще бъде нейна посестрима-кралица и наследница. На практика ѝ обещава трона. Казва, че той се предава по наследство на най-близкия сродник. Не по избор, не според религията, не по желание.

Правя три крачки през малката стая, докато масата ме принуждава да спра.

— Най-сетне тя се осмелява да ме отрече открито.

— Все още не открито, все още не отричане — казва Мери ядосано. — Поетичната драма няма да бъде представена пред широка публика. Никой няма да я разбере, освен ако няма класическо образование — наложи ми се да я обясня на половината дами. Тя няма смелост да го обяви сама. Отстранява те, като кара онзи подлизурко архиепископ Паркър да ѝ свърши работата: обявява го в поетична драма. Иска дворът да знае, че не си нейна наследница, че си опозорена, че синът ти е незаконороден, но не смее да го каже пред цялата страна.