Последните Тюдори

Кърмя го сама, като че ли съм селско момиче, и се смея, като си помисля, че в своята тирания Елизабет ми даде най-голямата радост, която някога съм познавала. Ако бях родила малкия виконт в кралски дворец, както подобава на потеклото му, щяха да го измъкнат от ръцете ми още в мига, щом се роди, и щях да съм принудена да живея разделена от него. Щяха да го държат в кралска детска стая, а аз щях да бъда с двора — където и да се намира по това време, дори и ако се налагаше да бъда далече от него в продължение на седмици. Щеше да бъде отгледан като непознат за мен, а първата му усмивка щеше да бъде отправена към кърмачката му. Но тъй като съм затворница, а той — толкова невинен, колкото и аз — също е хвърлен в тъмница, ние сме като птичета в клетка, които пеят и чистят перата си заедно, щастливи като моите конопарчета.

Той се гуши в мен нощем, спи в ръцете ми. Свиквам да се будя и да се ослушвам за тихото му, бързо дишане. Понякога лежи толкова неподвижно, че допирам ухо до мъничкия му, подобен на копче нос, за да се убедя, че е жив и здрав, и че на сутринта ще отвори очи, сини като великденче, и ще ми се усмихне.

Казват ми, че той е добро бебе. Наистина, никога не плаче. Но ме упрекват, че го разглезвам, защото го вдигам на ръце веднага щом се размърда, нося го със себе си от стая в стая, държа го на скута си, когато чета или пиша, и го слагам на издутите си гърди в мига, щом бутне личице в корсажа ми. Млякото бликва с лекота, любовта също идва. Това е щастие, каквото никога не съм си представяла. Не знаех, че е възможно да обичаш едно дете толкова много, че раждането му да е наслада, а животът му — истинско чудо, и нищо, нищо няма да ме накара да съжалявам за него.

Наричаме го Теди. Всеки ден провесвам синя панделка от прозореца си, така че баща му, когато погледне надолу от собствения си прозорец, да види, че синът му е добре. Иска ми се да можеше да види как двамата, точно както Джейни обеща, сме създали прелестно красиво бебе. Той има моята светла коса и дребни, изящни черти; има издълженото стройно тяло на Нед. Достоен е да бъде принц. Разбира се, той е принц. Наследник е на Елизабет и следващият поред в линията на престолонаследието, без значение дали тя го признава или не.

Нямаше коледни подаръци за това малко момче от двора, начело на който ще застане един ден. Посещава ме само Мери и носи музикална кутийка, която разпознавам от голямата зала за приеми в Хамптън Корт.

— Откраднах я — признава тя откровено, навива я и я слага пред Теди, който не ѝ обръща никакво внимание.

— Мери!

— Не я смятам за собственичка на кралските съкровища — заявява тя безцеремонно. — Те са повече твои, отколкото нейни. Ако ще бъдеш пренебрегвана като наследница заради това, че имаш извънбрачно дете, защо да служа на кралица, за която всички знаят, че е блудница на Дъдли? Родена от блудницата Болейн?

Моментално хвърлям поглед към вратата, но днес там не чака шпионин.

— Точно така: никой не дойде с мен освен Томас Кийс, кралският пазител на портите, който беше така добър да ме придружи. Чака долу.