Половин свят

Затова, когато Трън го погледна, той ѝ кимна уверено и опита да придаде смело изражение на лицето си. Поне това можеше да направи. Освен да продължи да лъска стоманеното острие и да се моли наум.

— Готова ли е? — попита го отец Ярви.

— Това е Трън. Винаги е готова. Каквото щат да си мислят онези глупаци.

Воините бяха започнали да се събират от зазоряване и сега стояха в плътна, шепнеща тълпа между шатрите и надничаха над раменете на онези пред тях. Мастър Хъннан беше в предната редица и беше свъсил вежди с такава сила, че сбръчканото му чело аха да се разцепи от напрежение. Бранд виждаше смайването и отвращението, изписано на лицата им. Някакво си момиче да се бие за честта на Гетланд, докато доказали се воини стоят отстрани. При това момиче, което не беше издържало воинско изпитание и бе назовано убиец. Момиче, без ризница и щит.

Но когато Трън се изправи, по нищо не личеше, че я е грижа за мнението им. Изглеждаше точно като Скифър, но по-висока и широкоплещеста, същевременно тънка и жилава като паяк. Тя разпери ръце, раздвижи пръсти и стиснала зъби и присвила свирепо очи, прикова поглед в долината.

Кралица Лейтлин постави ръка на рамото ѝ:

— Нека майка Война стои до теб, мой избран щит.

— Винаги е до мен, кралице моя — отвърна Трън.

— Време е. — Отец Ярви отсипа от отварата в чаша и я подаде на Трън. — Изпий това.

Трън я помириса и дръпна рязко назад глава:

— Вони ужасно!

— По това си приличат най-добрите отвари. Ще изостри сетивата ти, ще забърза ръцете ти и ще притъпи болката.

— Това не е ли измама?

— Майка Изриун ще приложи всеки номер, който знае. — И Ярви протегна отново ръка с чашата в нея. — Важното е да победиш, останалото е прах на вятъра.

Трън стисна с два пръста нос, обърна чашата на един дъх и се изплю с изкривено от погнуса лице.

Рълф пристъпи към нея с щит в ръце. Държеше го като поднос, а на него лежаха два прясно наточени ножа.

— Сигурна ли си, че не искаш ризница? — попита я.

Трън поклати глава:

— Бързината е най-добрата броня и оръжие. Бързина, изненада и агресия. Но и тези ще ми влязат в работа. — Тя взе ножовете и ги прибра в каниите, една на кръста ѝ, другата отпред на гърдите.

— Още един за късмет. — Бранд ѝ подаде направения от Рин кинжал. Същият, който беше пропътувал с двама им целия път по „Божествена“ и „Непристъпна“ и обратно. Кинжалът, който му спаси живота в степта.

— Ще го пазя — каза Трън и го втъкна в колана на кръста зад гърба си.

— Предпочитам той да пази теб — смотолеви Бранд.

— Това са много остриета — отбеляза отец Ярви.

— Веднъж бях сварена неподготвена, без нито едно, и преживяването никак не ми допадна — отвърна Трън. — Така поне няма да умра, защото не е имало с какво да отвърна на ударите.

— Няма да умреш. — Бранд се постара гласът му да не покаже страх и неувереност, без значение, че сърцето му щеше да се пръсне от тях. — Ще убиеш копелето.