Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— И каква елфическа магия ще постигне това? — попита го Трън.
— Надявам се малко пасторска магия да свърши работата — усмихна се отец Ярви.
Кол почеса рехавия мъх, набол по брадичката му, който минаваше за брада и огледа долината:
— Чудя се дали Фрор е сред тях.
— Вероятно — каза Трън. Фрор, с когото беше тренирала, смяла се край лагерния огън, стояла рамо до рамо в битка и гребала на един и същи кораб.
— Какво ще правиш, ако го срещнеш в битката?
— Сигурно ще го убия.
— Да се надяваме, че няма да го срещнеш, тогава. — Кол посочи към долината. — Идват!
Знамето на Горм потегли, няколко конника се отделиха от средата на ванстерландския фронт и тръгнаха надолу по склона. Трън смушка коня си през кралската свита от доверени воини към мястото, където стоеше кралицата, но Лейтлин ѝ махна с ръка да се върне:
— Стой отзад, Трън. И вдигни качулката на наметалото си.
— Мястото ми е до теб.
— Днес ти си моят меч, не щит. А понякога е най-добре да държиш острието си скрито от погледи. Когато настъпи моментът да я свалиш, ще знаеш.
— Да, кралице моя.
Тя вдигна неохотно качулката и изчака свитата да потегли напред, после се прегърби на седлото и скрила като крадец лицето си в качулката, тръгна най-отзад, за където не се пееше в песните за герои. Препуснаха в тръст по склона, вдигайки с копитата на конете си кал и туфи трева. Двама знаменосци яздеха в групата, един със златистото знаме на Лейтлин, другият със стоманеносивото на Удил, гордо развети над главите им.
Ванстерландците приближаваха. Двайсетина от най-прославените им воини, с високи шлемове на главите, сурови изражения на лицата, сплетени на плитки коси и златни бримки, вплетени в ризниците им. А най-отпред, с четири пъти намотана около врата му огърлица от топките от дръжките на мечовете на повалени врагове, яздеше убиецът на бащата на Трън. Гром-гил-Горм, Трошачът на мечове, в целия си воински блясък. От лявата му страна яздеше знаменосец — огромен шенд с украсен с гранати робски нашийник на врата и развяващо се черно наметало. От дясно яздеха две набити, беловласи момчета. Едното с ехидна усмивка на уста и гигантския щит на Горм на гърба си, другото със свирепа физиономия и огромния меч на Горм в ръце. Между тях и краля им, така здраво стиснала зъби, че слепоочията ѝ играеха, яздеше майка Скаер.
— Привет, гетландци! — Горм дръпна юздите и копитата на високия му кон изджвакаха в калта на дъното на долината. Вдигна поглед към небето. — Майка Слънце се усмихва над срещата ни!
— Добра поличба — каза отец Ярви.
— За кого обаче? — добави Горм.
— Може би за всички ни? — Лейтлин смушка коня си и той пристъпи напред. Трън едва се сдържаше да не застане до нея, откъдето можеше да я защити, но устоя.
— Кралица Лейтлин! Как е възможно красотата и мъдростта ти да са така неподвластни на времето?
— А как успяват силата и смелостта ти да постигнат това? — отвърна Лейтлин.
Горм се почеса замислено по брадата:
— При последната ни среща в Торлби не останах с впечатлението, че имаш такова високо мнение за мен.
— Както казва съпругът ми, боговете не могат да те дарят с по-голяма благословия от добрия враг. Гетланд не може да мечтае за по-добър враг от Трошача на мечове.
— Ласкаеш ме и това ужасно ми харесва. Но къде е крал Удил? Чаках с такова нетърпение да подновим дружбата си, която започнахме в Залата на боговете.
— Боя се, че съпругът ми не можа да дойде — отвърна Лейтлин. — Но изпраща мен на негово място.
Горм нацупи обидено устни:
— Малцина са воините с неговата слава. Битката няма да е същата без него. Но Майката на врани не чака никого, без значение колко прославен.
— Има и друг изход. — Ярви подкара коня си напред и спря до кралицата. — Има начин да избегнем кръвопролитието. И същевременно да се освободим от хомота на Върховния крал в Скекенхаус.
Горм повдигна учудено вежди:
— Да не би, освен пастор, да си и магьосник?
— Молим се на едни и същи богове, пеем за едни и същи герои, брулят ни едни и същи ветрове. И въпреки това баба Вексен ни насъсква едни срещу други. Без значение кой ще победи в битката при Зъба на Еймон днес, печели само тя. Какво не бихме постигнали заедно, Ванстерланд и Гетланд? — Той се наведе напред от седлото. — Нека разтворим свитата в юмрук ръка! Нека сключим съюз помежду си!
Трън ахна от изненада и не беше само тя. От воините и от двете страни се разнесе гневно мърморене, прошепнаха се клетви, размениха се свирепи погледи, но Трошачът на мечове вдигна ръка и въдвори тишина.
— Дръзко предложение, отец Ярви. Безсъмнено ти си умен и мъдър мъж. Говориш в полза на баща Мир както подобава на един пастор. — Горм размърда насам-натам уста, пое дълбоко дъх през носа си и въздъхна. — Но се боя, че няма да стане. Моят пастор е на друго мнение.