Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Кръв
Същинска глутница вълци. Първите капки кръв оживиха тълпата и шумът стана толкова силен, че все едно наистина се водеше битка между две армии. От склона отпред ванстерландци крещяха молитви и ругатни. От склона отзад гетландци крещяха безсмислени окуражения и безполезни съвети. Тряскаха секири в щитовете, удряха мечове в шлемовете, вдигаха такава тупурдия, че да пробудят мъртвите в погребалните им могили и да вдигнат боговете от сън.
От всичко на този свят, хората най-много обичаха да гледат други да се изправят лице в лице със Смърт. Напомняше им, че са още живи.
Бранд видя майка Изриун сред озъбените, крещящи воини от другата страна на квадрата, лицето ѝ беше изкривено от злоба и ярост. Застанала до нея, както винаги присвила очи, сестра Скаер наблюдаваше двубоя.
Горм замахна в широка дъга отгоре и Трън се дръпна встрани. Мечът му мина на една педя разстояние от нея и изрови огромна бразда в тревата. Бранд захапа до болка кокалчето на юмрука си. Един такъв удар щеше да ѝ е достатъчен, щеше да я разцепи от глава до пети. Имаше чувството, че беше минал ден от началото на двубоя, а досега не беше поел и един дъх.
— Майко Война, пощади я, майко Война…
Трън беше навсякъде в квадрата. Това беше нейната трева. Земята ѝ принадлежеше. Беше кралицата на тази кал. Вече не чуваше виковете на воините по склоновете на долината, не различаваше лицето на Лейтлин от това на Скаер, това на Ярви от това на Бранд. Светът се беше смалил до нея, Трошача на мечове и няколкото крачки трева, които ги деляха и на Трън ѝ харесваше какво вижда в този свят.
Горм дишаше тежко и сбръчканото му чело беше плувнало в пот. Знаеше, че тежестта на всичкия метал по него ще си каже думата, но не беше очаквала, че ще е толкова скоро. Щитът му започваше да провисва. Трън почти се разсмя с глас. Тя можеше да продължи така с часове. Беше го правила с часове, с дни, със седмици, през целия път по „Божествена“ и „Непристъпна“ и обратно.
Тя скочи напред и замахна високо с меча. Прекалено високо, за да не му е проблем да приклекне под меча ѝ. И той го направи, но точно както беше очаквала, щитът му се наклони напред. Сега трябваше просто да го закачи с острието на секирата на Скифър, с изписаните на него на пет езика думи.
Намерението ѝ бе да го свали надолу, да го остави незащитен, че защо не да го изскубне от ръката му дори. Но го подцени. Той изрева, вдигна рязко щита, отскубна секирата от ръката ѝ и я запрати да се премята във въздуха.
Въпреки това, тялото му остана незащитено за миг, а Трън не беше от хората, които пропускаха такава възможност. Мечът ѝ профуча под долния ръб на щита и го удари в ребрата. Ударът беше достатъчно силен да го накара да се превие леко, достатъчно силен, за да проникне през ризницата и потъне в плътта отдолу.
Но не достатъчно силен, че да го спре.
Той оголи зъби и замахна в дъга отстрани, което я накара да залитне заднешком, после ѝ нанесе промушващ удар към корема и Трън се извъртя настрани. Последва къс посичащ удар, но тя вече се беше отдръпнала на безопасно разстояние и пристъпяше предпазливо встрани, без да го изпуска от очи.
Когато Горм се извърна към нея, Трън видя провисналия край на разкъсаната му ризница и лъщящата по него кръв. Забеляза, че щадеше ребрата си, когато зае отново стойка. И Трън се усмихна, изваждайки най-дългия кинжал от канията на кръста си.
Може и да бе изгубила секирата си, но тази размяна на удари беше спечелила.
Сега Трън беше една от тях. Сега, след като беше пуснала кръв на Гром-гил-Горм, мастър Хъннан вдигна победоносно юмрук и изрева с пълно гърло. Сега воините, които доскоро ѝ се бяха присмивали, крещяха оглушително подкрепата си за нея.
Безсъмнено, онези, надарени с умения за стихоплетство, вече съчиняваха куплетите на песента, възпяваща победата ѝ. Воините на Гетланд предвкусваха победа, но в устата си Бранд вкусваше само страх. Сърцето му блъскаше по-силно от чука на Рин в ковачницата. Всяко движение в квадрата го караше да подскача и затаява дъх. Никога досега не беше изпитвал подобна безпомощност. Не можеше да върши добро. Не можеше да върши зло. Нищо не можеше да направи.
Трън се стрелна напред и замахна ниско с меча си, толкова бързо, че Бранд не успя да проследи движението на ръката ѝ. Горм свали щита, за да блокира удара, но тя вече беше другаде и замахваше отстрани с кинжала над горния ръб на щита. Горм дръпна рязко глава назад и залитна настрани. На лицето му, през носа и цялата скула, имаше червена резка.
Опиянението от битката ѝ даваше криле. Или може би беше от отварата на отец Ярви.