Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Нима? — Отец Ярви погледна към майка Скаер и примига озадачено.
— Привет, отец Ярви. — Младите, но беловласи оръженосци на Горм отстъпиха настрани и направиха път на ездач, яхнал бял кон. Тя свали качулката си и хладният вятър преметна руси коси през изпитото ѝ лицето. Очите ѝ грейнаха трескаво, когато се усмихна. Усмивката ѝ беше пропита с толкова омраза, че беше болезнена за очите.
— Мисля, че познаваш майка Изриун — промърмори Горм.
— Отрочето на Одем — изсъска кралица Лейтлин и от гнева в тона ѝ Трън остана с впечатлението, че каквито ѝ да бяха плановете ѝ, Изриун не беше част от тях.
— Грешиш, кралице моя. — Изриун я дари с половинчата усмивка. — Аз нямам друго семейство освен Събора, също като отец Ярви. Единственият ни родител е баба Вексен, нали така, братко? След позорния ѝ провал в Първия сред градовете, баба Вексен изгуби доверие в сестра Скаер. — Лицето на Скаер потрепери нервно. — И тя изпрати мен да я заместя.
— И ти го позволи? — промълви отец Ярви.
Горм завъртя език из устата си и свъси вежди, очевидно не беше доволен.
— Дал съм клетва пред Върховния крал.
— Трошачът на мечове е колкото силен, толкова и мъдър — каза Изриун. — Той знае мястото си в установения ред. — На лицето на Горм се изписа неприкрита неприязън, но той замълча. — Нещо, което вие, гетландци, сте забравили. Баба Вексен настоява да бъдете наказани за високомерието си, за наглостта си, за предателството ви. В момента Върховният крал събира армия от нискоземци и инглингци, хиляди, безчет. Призовава първенеца си, Яркият Йълинг, да я предвожда! Най-огромната войска, събирана някога в земите около Разбито море! Скоро ще потегли на поход срещу Тровенланд, за славата на Единствен бог!
— Ха, и ти заставаш до тях, така ли? Ти, Гром-гил-Горм? Коленичиш пред Върховния крал? Хвърляш се смирено в краката на неговия Единствен бог?
Вятърът преметна дългите коси през белязаното, безизразно лице на Гром-гил-Горм:
— Аз заставам там, където ме отведе дадената от мен клетва, отец Ярви.
— Независимо от това — каза Изриун и закърши нервно пръсти, — Съборът винаги говори за мир. Единствен бог е винаги готов на прошка, без значение колко незаслужена е тя. Избягването на кръвопролития е доблестна кауза. Ние стоим зад отправеното предизвикателство за кралски двубой. — Устните ѝ се извиха в презрителна усмивка. — Но Удил е прекалено стар и слаб, за да се бие. И покосен от болест. Безсъмнено, наказанието на Единствен бог за предателството му.
Лейтлин извърна поглед към Ярви и той ѝ кимна.
— Удил изпрати мен на негово място — каза тя и Трън усети сърцето ѝ да бие лудо в гърдите. — Предизвикателството към крал е предизвикателство към кралицата му.
Майка Изриун избухна в презрителен смях:
— Ти ще се биеш с Трошача на мечове, позлатена кралице?
Лейтлин изви презрително устни:
— Една кралица не се бие, дете. Избраният ми щит ще се бие от мое име.
Трън усети да я обзема неестествено спокойствие и тя се усмихна под качулката.
— Това е номер — извика Изриун и усмивката ѝ се стопи на мига.
— Това е законът — каза Ярви. — Като пастор на крал, би трябвало да знаеш това. Вие отправяте предизвикателство. Ние го приемаме.
Горм махна небрежно с огромна длан, все едно пропъждаше нахална муха от лицето си:
— Номер, закон, няма значение. Все едно ми е с кого ще се бия. — Звучеше почти отегчен. — Покажи ми този твой първенец, Лейтлин и утре на зазоряване ще застанем с него лице в лице на същото това място, аз ще го убия и ще добавя топката от дръжката на меча му към веригата си. — Той извърна поглед към воините от Гетланд. — Но избраният ти щит трябва да знае, че майка Война е положила дъха си върху мен още в люлката. Не се е родил още мъжът, който ще ме убие.
Лейтлин се усмихна хладно и изведнъж Трън видя всичко да идва на мястото си, като прищракващи, наместващи се един в друг механизми на ключалка и тя най-после прозря замисъла на боговете за нея.
— Избраният ми щит не е мъж.
Настъпил бе моментът за изваждане на мечовете, значи. Трън свали качулката и отметна назад наметалото си. В пълно мълчание, воините на Гетланд се разделиха на две и я пропуснаха между себе си. Тя смушка коня си и тръгна право към краля на Ванстерланд, без да откъсва очи от неговите.
Челото му се сбърчи и на лицето му се изписа колебание.
— Гром-гил-Горм — каза Трън, минавайки между Ярви и Лейтлин. — Трошачът на мечове. — Конят на майка Изриун се подплаши и се дръпна от пътя ѝ. — Правяч на сираци. — Трън спря до него и огненочервената светлина на елфическата гривна на китката ѝ огря навъсеното му лице. Наведе се и прошепна в лицето му: