Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Трън сви рамене:
— Някои от тях.
— Колкото и да е велика истината, на странстващите певци никога не им е достатъчна, а? — Гром взе щита си от ръцете на усмихнатото момче, могъщ, боядисан в черно, с накълцан и надран от стотици стари удари кант. Дарове от онези, които беше убил в квадрат като този. — Мисля, че и преди сме се срещали.
— В Скекенхаус. Където ти коленичи пред Върховния крал.
Едната му скула потрепна.
— Всеки коленичи пред някого. Трябваше да те позная по-рано, но ти си се променила.
— Така е.
— Ти си дъщерята на Сторн Хедланд.
— Да.
— Славен двубой беше. — Навъсеното момче поднесе меча на Горм, той обви бавно пръсти около дръжката и го изтегли от ножницата. На Трън щяха да са ѝ нужни две ръце, но Горм го държеше така, сякаш бе върбова клонка. — Да се надяваме, че и от нашия ще се получи добра песен.
— Не разчитай на същия завършек — отвърна Трън, загледана в проблясъците на майка Слънце по острието. Превъзхождаше я по сила, обхват на оръжието и броня, но с всичкия този метал по него, бързината щеше да е неин съюзник. Тя щеше да издържи по-дълго. Кой кого щеше да надхитри обаче, тепърва щеше да се разбере.
— Бил съм се в двайсет такива двубоя и съм изпратил двайсет смели мъже към погребалните им клади. И съм научил едно. Никога не разчитай на същия завършек. — Той обходи с поглед дрехите и оръжията ѝ. Преценяваше я като противник, точно както тя него. Зачуди се какви ли предимства виждаше той у нея. Какви слабости. — С жена обаче сега ще се бия за пръв път.
— И за последен. Това е последният ти двубой. — Трън вирна предизвикателно брадичка. — Дъхът на майка Война не може да те предпази от мен.
Надяваше се това да го разгневи, да забележи по лицето му знак, че дързостта ѝ ще го накара да подходи необмислено. Но кралят на Ванстерланд просто се усмихна натъжено:
— Оо, самоувереността на младите. Предречено е, че не се е родил мъжът, който ще ме убие. — И той се изправи, огромен като великан от легендите, и сянката му плъзна към Трън по късо подкастрената трева. — Не че ти ще успееш.
— Пощади я, майко Война, пощади я… — мълвеше Бранд, стиснал до болка юмруци. — Пощади я, майко Война…
Над долината се спусна злокобна тишина, когато двамата бойци заеха местата си. Вятърът изшумоля в тревата, високо във въздуха изкряка пронизително птица, чу се тихото подрънкване на броня, когато някой в тълпата отстрани се размърда. Майка Изриун влезе в квадрата и застана между двамата.
— Готови ли сте да убивате? Готови ли сте да умрете? — Тя вдигна високо ръка, стиснала с два пръста пухкаво, снежнобяло гъше перце. — Готови ли сте да срещнете присъдата на Единствен бог?
Горм се изправи, висок и непоклатим като планина, вдигна щита пред себе си и постави меч зад него:
— Мен ще ме съди майка Война — изръмжа той.
Трън приклекна ниско и оголи свирепо зъби, с крака и ръце потрепващи от напрежение, като опъната до скъсване тетива на лък:
— Все тая. — Тя извърна глава и се изплю. — Готова съм.
— Начало! — извика майка Изриун, пусна високо над главата си перцето, притича обратно към редицата от воини и излезе от квадрата.
Перцето се понесе, плавно, много бавно към земята. Погледите на всички бяха приковани в него. Ветрецът го подхвана и завъртя. Продължи да се носи плавно надолу. Всички затаиха дъх.
— Пощади я, майко Война, пощади я, майко Война, пощади я…
Трън полетя напред в мига, в който бялата перушина докосна върховете на подкастрената трева. Не беше забравила уроците на Скифър. Те бяха пропити в плътта ѝ. Не спирай да нападаш. Удряй първа. Удряй последна.
Струята на вятъра връхлетя лицето ѝ при първата крачка. При втората смачка с тока на ботуша си бялото перце. Той продължаваше да стои неподвижен като статуя. При третата крачка изкрещя и замахна едновременно, отгоре със секирата на Скифър, отдолу с изкованото с костите на баща ѝ острие на меча. Едва сега той оживя. Пресрещна я и пое с меча си нейния, а секирата ѝ изтрещя в щита му.
В този миг Трън осъзна, че за пръв път се биеше с някой толкова силен. Беше свикнала щитовете да поддават под ударите ѝ, а противниците ѝ да губят равновесие. Но усещането от удара на секирата по щита на Горм беше като това във вековен дъб. Сблъсъкът на мечовете им накара цялото ѝ тяло да изтръпне и зъбите ѝ да изтракат.
Но тя не беше от хората, които се отказваха при първата несполука.
Горм беше изнесъл левия си крак доста по-напред, отколкото беше благоразумно и Трън се сниши и понечи да го закачи с острието на секирата. Въпреки масивното си телосложение, той го дръпна ловко назад и Трън го чу да пъшка и в следващия миг масивното острие на меча му летеше към главата ѝ, смъртоносно като опашката на скорпион. Успя да се шмугне под него в последния момент — усети повея от свистящата на косъм от лицето ѝ стомана. Това беше удар, способен да разцепи щит, шлем и глава наведнъж.