Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Бурята
Бурята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бурята

Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:

Разбиранията за морал на Роуан и Цитра се разминават драстично, що се отнася до упражняване професията на Косач, а това прави отношенията им сложни. Бурята не може да се меси в делата на Форума на Косачите. Може единствено да наблюдава… А онова, което вижда, не ѝ харесва. Изтекла е година, откакто Роуан упражнява дейността си неофициално. През това време се е превърнал в градска легенда, взел е закона в свои ръце и екзекутира корумпирани Косачи, като ги унищожава с огън. За него се шепне из целия континент. Цитра в ролята си на Косач Анастасия подхожда към Прибирането със състрадание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Но когато животът ѝ е заплашен и методите ѝ са оспорени, става ясно, че не всички са отворени към промяната. Ще се намеси ли Бурята? Или просто ще наблюдава как този идеален свят започва да се разпада?
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 156
Перейти на страницу:

— Почти ми напомня на Изумрудения град — коментира Анастасия, припомнила си приказка от Епохата на смъртните.

— Да — потвърди Косач Кюри с палава усмивка. — На времето и аз си боядисах очите в тон с робата.

Сенека ги поведе, без да спират на рецепцията, където се бе оформила опашка от нетърпеливи Косачи във ваканция. Раздразнен Косач в роба от бели пера се възмущаваше шумно от некомпетентността на персонала, който очевидно не го бе удовлетворил достатъчно бързо. На някои Косачи не им хареса, че мигом станаха център на внимание.

— Насам — каза им Сенека. — Ще пратя пиколо за багажа ви.

Именно тук Анастасия забеляза нещо, което бе в периферията на възприятията ѝ още от пристигането. Вниманието ѝ към него привлече малко дете, чакащо със семейството си при асансьорите.

Момченцето посочи към една от вратите и се обърна към майка си:

— Какво значи „повреден“?

— Значи, че асансьорът не работи.

Но детето не можеше да проумее подобно понятие.

— Как може асансьор да не работи?

Майката нямаше отговор на това и му подаде опаковано десертче, което отвлече вниманието на детето.

Сега Анастасия си припомни пристигането им. Самолетът им трябваше да направи няколко кръга преди кацане — нещо, свързано със системата за контрол на въздушния трафик. Забеляза и драскотината на калника на кола за обществен транспорт пред терминала. Не беше виждала такова нещо преди. А и опашката пред рецепцията. Чу как един от чиновниците спомена, че компютърът им за регистрация „има проблеми“. Как беше възможно компютър да има проблеми? В света, който Анастасия познаваше, нещата просто работеха. Бурята имаше грижата за това. На нищо никога не висеше табела „повредено“, защото в мига, щом спреше да функционира, се изпращаше екип да го поправи. Не оставаше повредено достатъчно дълго, че да има нужда от табела.

— Кой Косач си ти? — попита я момченцето.

Анастасия определи по акцента му, че е от региона Тексас, макар в някои източни части на Истмерика да имаше същото дружелюбно провлачване.

— Аз съм Косач Анастасия.

— Чичо ми е Почитаемият Косач Хауърд Хюз — съобщи малкият. — Така че имаме имунитет. Той изнася симфониум как се прави Прибиране със сгъваем нож.

— Симпозиум — тихо го поправи майка му.

— Само веднъж съм използвала сгъваем нож — каза му Анастасия.

— Прави го по-често — посъветва я малчуганът. — Двуостри са при върха и са много ефикасни.

— Да — съгласи се Косач Кюри. — Поне по-ефикасни от тези асансьори.

Момчето заразмахва ръка във въздуха, сякаш държеше нож.

— И аз искам да бъда Косач един ден! — заяви, което гарантираше, че никога няма да бъде. Тоест, освен ако новият ред не извоюваше контрол в региона му.

Пристигна асансьор и Анастасия понечи да влезе, но Косач Сенека я спря.

— Този отива нагоре — съобщи с равен глас.

— А ние не отиваме ли нагоре?

— Очевидно не.

Тя погледна към Косач Кюри, която не изглеждаше изненадана.

— Нима ще ни настанят в сутерена?

Косач Сенека изсумтя презрително при това предположение и не го удостои с отговор.

— Забравяш, че сме на плаващ остров — посочи Косач Кюри. — Една трета от града е под морското равнище.

Апартаментът им беше на подниво седем, имаше панорамен прозорец от пода до тавана, запълнен от яркоцветни тропически риби, стрелкащи се във всички посоки. Беше зашеметяваща гледка, частично скрита от фигурата, стояща отпред.

— А, пристигнахте значи — каза Ксенократ и пристъпи напред да ги поздрави.

Нито Косач Кюри, нито Анастасия бяха в особено дружелюбни отношения с бившето Свещено острие. Анастасия така и не му прости докрай, задето я бе обвинил в убийството на Косач Фарадей. Но нуждата от дипломация бе по-голяма от потребността ѝ да си остане злопаметна.

— Не очаквахме да ни посрещнете лично, Ваше Сияйно Превъзходителство — каза Косач Кюри.

Той сърдечно стисна ръцете им в двете си длани с типичния за него маниер.

— Не би било редно вие да дойдете в канцеларията ми. Би изглеждало като фаворизиране по въпроса със средмериканското Свещено острие.

— Но вие сте тук — посочи Анастасия. — Означава ли това, че имаме подкрепата ви при дознанието?

Ксенократ въздъхна.

— Уви, Върховното острие Кало поиска от мен да си направя самоотвод за участие. Смята, че няма как да съм безпристрастен, и се боя, че тя е права.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)