Бурята

Днес Косач прави посещение в манастира. Това никога не е на добро. Принудена бях да стана свидетел на избиването на повече от сто тоналисти от Косач Годар и последователите му в тоналистки манастир в началото на Годината на капибарата. Можех единствено да наблюдавам, докато камерите ми милостиво се стопиха в пожара. Силно се надявам тази среща да е от друг характер.

Косачът е Почитаемият Косач Сервантес, някога от Франкоиберийския Форум на Косачите. Напусна го преди няколко години и се присъедини към Средмериканския. Това ми дава надежда, че не става дума за Прибиране — напусна тъкмо като протест срещу Прибирането на тоналисти.

Никой не го посреща при дългия тухлен проход на входа на манастира. Камерите ми се извъртат, за да го проследят — нещо, което Косачите наричат „безмълвно отдаване на почит“ и са се научили да го игнорират.

Продължава напред, сякаш знае къде отива, макар да не е така. Това е присъща за Косачите поза. Открива центъра за посетители, където тоналист на име брат Макклауд седи зад бюро, раздава брошури и предлага съпричастност на всяка влязла тук изгубена душа, която търси смисъл в живота си. Пясъчнокафявата тъкан на робата на Сервантес е много подобна на тоналистките раса, издържани в кален оттенък. Това го прави една идея по-малко отблъскващ за тях.

Докато брат Макклауд приема обикновените граждани кротко и сърдечно, държането му с Косача не е такова — още повече, че последният срещнат Косач е счупил ръката му.

— Кажете по каква работа сте тук.

— Търся Грейсън Толивър.

— Съжалявам, няма човек с такова име.

Сервантес въздиша.

— Закълни се в тона на Великия резонанс — предлага.

Брат Макклауд се поколебава.

— Не съм длъжен да изпълнявам командите ви.

— Тогава — казва Косач Сервантес — отказът ти да се закълнеш във Великия резонанс ми подсказва, че лъжеш. Имаме два варианта. Мога сам да намеря Грейсън Толивър, но ще отнеме време и няма да е никак приятно. Или пък ти можеш просто да ме отведеш при него. Вариант А ще ме изнерви и току-виж съм Прибрал един-двама от вас, задето ми причинявате неудобство. Вариант Б е по-добрият за всички.

Отново колебание у брат Макклауд. Като тоналист той не е практикувал често вземането на самостоятелни решения. От наблюдения установих как едно от предимствата да си тоналист е, че голямо количество решения се вземат вместо теб, което води до съществуване при ниско ниво на стрес.

— Чакам — подсеща Сервантес. — Тик-так.

— На брат Толивър е предоставено религиозно убежище тук — казва най-сетне брат Макклауд. — Нямате право да го подлагате на Прибиране.