Бурята

— Е, това ли беше всичко? — попита.

— Всъщност не — отвърна Годар и най-сетне стигна до истинската причина за посещението си. Вместо да говори, бръкна във вътрешен джоб на робата си и извади оттам друга роба, сгъната и овързана с панделка като подарък. Подхвърли я на Ксенократ. Беше черна. Робата на Косач Луцифер.

— Ти… Хванал си го?

— Не само го хванах, но го доведох тук, в Ендура, за да бъде съден.

Ксенократ стисна робата. Беше казал на Роуан, че не го е грижа дали ще бъде заловен. И беше така. След като бе разбрал, че ще го направят Върховен Косач, залавянето на Роуан се бе превърнало в незначителен въпрос и той бе решил да го остави на наследника си на поста. Но сега, след като Годар го бе хванал, това изцяло променяше нещата.

— Възнамерявам да го представя пред съвета утре на дознанието като жест на добра воля — поясни Годар. — Надявам се да е плюс за теб, вместо прът в колелата ти.

На Ксенократ не му хареса как прозвуча това.

— Какво искаш да кажеш? — попита.

— От една страна — подхвана Годар, — бих могъл да заявя пред съвета, че твоите усилия са ме улеснили да го пипна. Че съм работил под твое ръководство. — После помълча и взе да си играе с някаква вещ на бюрото. — Или пък мога да привлека вниманието към очебийната некомпетентност в разследването ти… Но дали всъщност опира до некомпетентност? Все пак Косач Константин се слави като най-добрия разследващ в Мериките. А и обстоятелството, че Роуан Дамиш те е посетил в любимата ти баня, намеква за някакъв сговор помежду ви, ако не точно за приятелство. Разберат ли хората за тази среща, току-виж си помислили, че тъкмо ти си стоял зад извършените престъпления.

Ксенократ пое дълбоко дъх. Имаше чувството, че са го ударили в корема. Вече виждаше четката, която Годар държеше и с която се канеше да нарисува голям кръст върху него. Нямаше значение, че това не бе среща, а Роуан бе нахълтал при него, че самият Ксенократ не бе сторил нищо нередно. Подтекстът бе достатъчен, за да го унищожи.

— Марш! — кресна Ксенократ. — Омитай се, преди да съм те метнал от прозореца!

— О, моля те, направи го — рече възторжено Годар. — Това мое тяло жадува за едно хубаво размазване.

И когато Ксенократ не помръдна, Годар се разсмя. Не жестоко, а от сърце. Приятелски. Хвана рамото на Ксенократ и леко го разтърси, сякаш бяха първи другари.

— Няма защо да се тревожиш, стари приятелю — каза. — Каквото и да се случи утре, няма да отправя обвинение, нито ще кажа на някого, че Роуан те е посетил. Всъщност като предпазна мярка вече подложих на Прибиране бармана от банята, който разпространяваше слуховете. Бъди спокоен, независимо дали ще спечеля, или ще изгубя при дознанието, ще запазя тайната ти. Защото въпреки онова, което си мислиш, аз също съм почтен човек.