Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
Сервантес отново въздиша.
— Не — внася корекция той, — нямам право да го отведа оттук, но имам всички права да го подложа на Прибиране, ако за това бях дошъл.
— А затова ли сте дошли? — пита брат Макклауд.
— Не е твоя работа. Сега ме отведи при „брат Толивър“ или ще кажа на курата ви, че си ми издал тайните хармонии на сектата ви.
Заплахата очевидно хвърля в ужас брат Макклауд. Той отива нанякъде забързано, връща се с курат Мендоса, който отправя още заплахи, умело контрирани от Сервантес, и когато става ясно, че Сервантес няма да се откаже, курат Мендоса заявява:
— Ще го попитам дали има желание да се види с вас. Ако е така, ще ви отведа при него. Ако ли не, всички ние ще го браним с цената на живота си, в случай че се наложи.
Курат Мендоса излиза и се връща няколко минути по-късно.
— Последвайте ме — казва.
Грейсън Толивър очаква Косача в по-малкия от двата параклиса на територията на манастира. Той е предвиден за личен размисъл, в него има по-малък камертон и купа с „първична тиня“ на олтара.
— Ще бъдем отвън до вратата, брат Толивър, в случай че в някакъв момент имаш нужда от нас — уверява го куратът.
— Добре, ако се наложи, ще ви повикам — отвръща Грейсън, който изглежда бърза да се приключи с това.
Те излизат и затварят вратата. Придвижвам камерата си много бавно към дъното на параклиса, за да не смущавам срещата с механично жужене.
Сервантес се приближава към Грейсън, който е коленичил на втория ред от малкия параклис. Дори не се обръща да погледне Косача. Модификациите по тялото на Грейсън са отстранени и изкуствено почернената ту коса е остригана, макар че вече е израсла достатъчно, за да покрива главата му.
— Ако сте дошли да ме подложите на Прибиране, направете го бързо — проговаря — и нека е безкръвно, та да не ги затрудняваме да чистят.
— Толкова ли си нетърпелив да напуснеш този свят?
Грейсън не отговаря на въпроса. Сервантес се представя и сяда до него, но още не казва защо е тук. Може би първо иска да провери дали Грейсън Толивър е достоен за вниманието му.
— Направих ти известно проучване — казва Сервантес.
— Открихте ли нещо интересно?
— Знам, че Грейсън Толивър не съществува. Истинското ти име е Главореза от моста, причинил си падането на автобус от мост.
Грейсън се засмива.
— Значи сте открили тайната ми мрачна биография — казва той, без да си прави труда да порицае Сервантес за погрешните му идеи. — Браво на вас.
— Знам, че някак си замесен в заговора за ликвидирането на Косачи Анастасия и Кюри — казва Сервантес — и че Косач Константин обърна региона с главата надолу да те търси.
Грейсън за пръв път се обръща към Косача.
— Значи не работите за него?
— Аз за никого не работя — отвръща Сервантес. — Работя единствено за човечеството като всички други Косачи. — После се обръща да разгледа сребърния камертон, стърчащ от олтара пред тях. — В родната ми Барселона тоналистите създават много повече ядове, отколкото тук. Проявяват тенденция да нападат Косачи, което ни принуждава да ги подлагаме на Прибиране. Квотата ми се запълваше от тоналисти, които аз не исках да Прибирам, и по този начин бях лишен от възможността сам да правя избора си. Това бе една от причините да дойда в Средмерика, макар напоследък да се чудя дали няма да съжалявам за това си решение.
— Защо сте тук, Ваша чест? Ако беше за да ме Приберете, отдавна щяхте да сте го направили.
— Тук съм — казва най-сетне Сервантес — по молба на Косач Анастасия.
Отначало Грейсън изглежда доволен от това, но чувството му бърдо се променя в огорчение. Напоследък огорчението трайно присъства у него. Никога не съм имала намерение да го оставя в това състояние.
— Твърде заета е да дойде да ме посети лично ли?
— Именно — отвръща Сервантес. — Затънала е до гуша във важни дела. — Не влиза в подробности.
— Е, тук съм, жив съм и сред хора, които държат на благополучието ми.
— А аз съм тук, за да ти предложа безопасно прехвърляне в Амазония — казва му Сервантес. — Очевидно Косач Анастасия има приятел там, който може да ти предложи много по-добър живот, отколкото ще откриеш като тоналист.