Бурята

Прасковенорозово кадифе, обкантено с бебешкосиньо. Почитаемият Косач Брамс си обичаше робата. Вярно, кадифето го сгорещяваше през летните месеци, но той бе привикнал с това през шейсет и трите си години като Косач.

Неотдавна отново бе претърпял преобразяване, като върна физическата си възраст на енергичните двайсет и пет, и сега, в третата си младост, установяваше, че апетитът му за Прибиране е по-силен от всякога.

Подходът му бе винаги един и същ, макар методите му да варираха. Избираше субекта, обездвижваше го и му пускаше приспивна песен — по-точно „Приспивна песен“ на Брамс, най-прочутата музикална творба на историческия му патрон. След като един Косач трябваше да се кръсти на историческа фигура, не бе ли редно тази фигура да бъде някак интегрирана в живота на Косача? Той изсвирваше „Приспивна песен“ на какъвто музикален инструмент имаше под ръка, а ако нямаше такъв, просто я изтананикваше. И после отнемаше живота на субекта.

В политическо отношение клонеше към учението на покойния Косач Годар, защото невероятно много се наслаждаваше на Прибирането и не виждаше причина то да е проблем за някого. „В един идеален свят не трябва ли всички да изпитваме удоволствие от онова, което вършим?“, бе писал Годар. Подобна нагласа печелеше все по-голяма популярност сред регионалните общности на Косачите.

В тази конкретна вечер Косач Брамс тъкмо бе приключил особено забавно Прибиране в центъра на Омаха и все още си подсвиркваше своята знакова мелодия. Ала я спря по средата, изпитал отчетливо усещане, че е наблюдаван.