Неспокойкото [ЛП]

— Само нека да вървим малко наляво или малко надясно — притеснено каза Халанбери.

Така и направиха. Тръгнаха напред, но малко вляво. Блъснаха се в стената на пещерата. Известно време ругаха Халанбери, защото винаги е по-лесно и по-приятно да се караш на по-малките, отколкото на себе си. После Халанбери се обиди, отстъпи встрани и се натъкна на изгоряла факла и стрелка, нарисувана със сажди върху един камък. Явно Алхазаб не е бил толкова глупав, че да не отбелязва пътя си. Простиха на Халанбери и тръгнаха в посоката, която сочеше стрелката.

И там видяха светлината.

В пещерите светлините могат да бъдат различни. Ако в далечината се вижда мътна жълта светлина — ура, това е изход към повърхността, това е слънчев поздрав към подземните дълбини. Ако премигват две зловещи червени точки — трепери, пътнико, това са очите на ужасно чудовище! Ако примигват две зловещи червени чинии — тогава трепери още повече, защото това са очите на много голямо страшно чудовище! Ако проблясват разноцветни искри, тогава ти е провървяло и си се натъкнал на залежи от скъпоценни камъни, но бъди внимателен — наблизо може да има гноми! Ако срещу теб се движи танцуващият пламък на факли, скрий се и виж кой ги носи. А ако видиш светещ надпис „ИЗХОД“, то най-вероятно ти изобщо не си в пещера.

Светлината, която сега видяха, беше много странна — зеленикавосиня, равномерна, нетрепваща. Трикс веднага си спомни биографията на Гуин Девиан, отчаян авантюрист и мошеник, който в неизследваните изби на кралския замък срещнал светеща с аквамаринова светлина русалка, която плувала в басейн с вода, поддал се на сълзливите й молби, целунал я — след което опашката на русалката паднала, тя се превърнала в красиво момиче и помолила Гуин окончателно да премахне проклятието от нея. За целта трябвало от всеки сандък в кралската хазна да се вземе по една монета, а парите да се похарчат в кръчми или други увеселителни заведения в столицата. Тази история разказал Гуин на краля и неговите придворни, когато стражата го хванала на портата с тежка торба, пълна със златни и сребърни монети. Крал Маркел (Трикс не беше сигурен кой точно) се отнесъл скептично към историята, но развълнуваните от романтичната история благородни дами се примолили на краля да спаси русалката и Гуин бил пуснат в града заедно с торбата пари. Трябва веднага да признаем, че проклятието все пак било свалено — месец по-късно Гуин се върнал при краля с хубавичко момиче, което обявил за разомагьосаната русалка, поискал солидна зестра за нея и заминал на сватбено пътешествие в морето.