Неспокойкото [ЛП]

— Халанбери. Приятелите понякога ме наричат Аха.

— А аз се казвам Груя — отговори гномът.

— Значи си момиче? — зарадва се Халанбери.

Гномката се подсмихна.

— Благодаря ти, малък воине. Всъщност вече съм пълнолетна, но благодаря за комплимента. Наричай ме Гру, а аз ще те наричам Аха.

Двамата с Халанбери се ръкуваха и гномката дори свали металната си ръкавица. После небрежно попита:

— Тези двамата преследваха ли те? Да ти помогнем ли да се справиш с тях?

— Какво говориш, Гру! — възмутено възкликна Халанбери. — Това е сестра ми — Тиана. Единствена и любима. Но имаме различни майки. А това е Трикс, велик магьосник и… — Халанбери внезапно се смути — мой най-добър приятел. Аха!

— Велик магьосник? — Груя погледна с жив интерес към Трикс. — Това е интересно… това е много интересно.

Гномите започнаха възбудено да си шепнат нещо. Трикс реши, че вече е и негов ред да се включи в разговора:

— Уважаема Груя! Уважаеми гноми!

Брадите се обърнаха в неговата посока.

— Простете, че нахлухме във вашите владения…

— Значи сте нахлули? — намръщи се Груя и пристъпи по-близо. На височина стигаше до рамото на Трикс. — Аха каза, че сте се загубили…

— Е, да, загубихме се… — обърка се Трикс. — Но някак нахлухме… това е една такава фигура на речта. Всъщност се извинявам, че се появихме тук без разрешение.

— Та как бихте го получили, без да дойдете тук? — резонно отговори Груя. — Ние отдавна не поддържаме контакти с повърхността, древният град е разрушен и покрит с пясък, изненадващо е, че входът все още се е запазил.

— Ами… тогава молим за разрешение да ви посетим и се надяваме на вашето гостоприемство… — смутено каза Трикс.

Гномите започнаха да се съвещават. После Груя отново заговори с Трикс:

— Ние сме културен и невойнствен народ. Не се радваме на неканени гости, но няма и да ги прогоним. Добре дошли в единственото в света царство на пустинните гноми!

И те се ръкуваха. После гномите учтиво поздравиха Тиана, която Трикс като добре възпитан младеж им представи. Изглежда Тиана предизвика жив интерес сред гномите (или може би интерес предизвика бродираната бяла рокля), но с нея те се държаха по-сдържано.

— Бяхме тръгнали на риболов — каза Груя. — Но при тази ситуация ще се върнем в града.

— Риболов? В онова езеро ли? — само от учтивост уточни Трикс. — А къде са въдиците ви?

— Въдици? — засмя се Груя. — Няма нищо по-добро от кайло, за да…

Тя рязко спря. Протегна ръка и докосна мократа риза на Трикс.

— Нещо не е наред ли? — попита Трикс.

— Вие сте се гмуркали в езерото?

— Ами… всъщност паднахме в него.

— Явно шумът и светлината са уплашили рибата — замислено каза Груя. — Имали сте късмет.