![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Продължиха да се движат, докато коритото се разшири и се раздели на две. Тук спряха за малко, докато Хит се изкатери и разузнае обстановката. Няколко минути по-късно той се спусна с кратко поклащане на главата. Още един жест и те продължиха към приличните на гъби скали.
Не бе произнесена нито дума. Разпръснаха се, когато коритото се изравни и потеглиха към чудната гора от изправени камъни, навлизайки скоро в сянката.
— Хванах следа — долетя мърморещият глас на Говицки.
— И още една.
Масаго коленичи. Следите бяха пресни, оставени от мъж със сандали — монахът. Той се огледа и откри и другите — на жена, по-малки, както и на мъж с по-голям крак. Движеха се бързо. Знаеха, че са преследвани.
Хит ги поведе по-навътре сред мрачните, призрачни камъни. Масаго беше абсолютно сигурен, че няма да бъдат нападнати от засада: щеше да е самоубийство да се опитат да повалят патрул десантници с няколко револвера, ако изобщо имаха такива. Би трябвало да вървят надолу.
Стигнаха до място, където няколко огромни камъка сякаш се бяха навели един към друг, и се налагаше да се пълзи, за да се мине през една дупка под тях. Хит изчака Масаго да ги настигне и посочи към няколко пресни отпечатъка, оставени в твърдия пясък. Бяха минали оттук и то не отдавна.
Масаго кимна.
Хит тръгна пръв, подпирайки се на ръце и колене. Масаго остана последен. Когато се изправи, видя, че районът е затворен от червени скали, които се издигаха като стълбище от всички страни. Спря за момент да се консултира с картата. Жертвите им изглежда бяха навлезли в тесен сляп каньон, от който не биха могли да се измъкнат.
Масаго промърмори в слушалките си:
— Искам ги живи, докато не получа информацията, която ми трябва.
12.
— Изчакайте тук — каза Форд — Ще се изкача да хвърля един поглед.
Том и Сали останаха да си починат, докато Форд се закатери по един голям камък. Намираха се в средата на пустинята с омагьосващи камъни наоколо. Бяха видели хеликоптера да каца на по-малко от километър и половина в средата на долината и Форд беше сигурен, че вече са попаднали на следите им. Освен това опитът му в ЦРУ го караше да мисли, че сигурно са спуснали хора във възможните изходни пунктове, за да отрежат пътищата им за измъкване. Единственият им шанс бе да намерят неочакван маршрут за излизане от каньона — или някое място, където да се скрият.
Той погледна към далечния край на каньона. Поредица от покрити с прах голи хълмове бележеха път към друга група плешиви скали, напомнящи застинали в редици монаси, с гугли на главите. На пет-шест километра отвъд тях се виждаха серия червени скали, като стъпала към друго плато. Ако можеха да се изтеглят по този път, може би щяха да успеят, макар да не изглеждаше обещаващо. Той погледна надолу към Сали и Том. Бяха отслабнали бързо и не вярваше, че са в състояние да продължават още дълго.
Той слезе.
— Видя ли нещо? — попита Том.
Форд поклати глава, не му се искаше да споделя опасенията си.
— Да тръгваме.
Продължиха по коритото и навлязоха в гората от изправени скали. В затвореното пространство се бе натрупала потискаща горещина. Катереха се по падналите камъни, провираха се между грамадите от пясъчник, понякога изложени под лъчите на безмилостното слънце, понякога в сянка, потъваха все по-навътре в чудатата каменна гора. На моменти скалите се събираха толкова близо една до друга, че се налагаше да пълзят на ръце и колене, за да се проврат отдолу.
Изведнъж се озоваха срещу лицето на скала, която бе извита назад от двете страни, оформяйки нещо като Колизеум. В далечния край, на петдесетина стъпки над дъното на каньона, една отдавна изчезнала река бе издълбала пещера. Форд видя поредицата неясни вдлъбнатини в скалата, където древните индианци Анасази бяха изчоплили с ръце и крака пътека за към пещерата.
— Трябва да я проверим — каза Форд.
Спуснаха се към основата и Том изследва пътеката.
— Ще ни намерят тук, Уайман — погледна той нагоре.