Хищник [bg]

Форд измъкна парцалива карта от джоба си и я разтвори.

— Къде се намираме? — попита Том.

— Извън картата. — Той отново я сгъна.

Том въздъхна и огледа пейзажа напред. Върхът на платото представляваше хлъзгава скала — гол пясъчник, хлътнал и издълбан от силите на вятъра водата. Някои от по-ниските места бяха пълни с навят пясък, набръчкан от постоянния вятър. Тук-там се виждаше по някоя обрулена хвойна, притисната към камъка. Платото завършваше на четири-петстотин метра в синьото небе. Том примига и се взря нататък.

— Иска ми се да видя какво има отвъд този ръб. Тук сме открити отвсякъде.

— С онова око в небето, навсякъде ще сме открити.

— Дали още ни наблюдават? — попита Сали.

— Можеш да бъдеш сигурна. И имам подозрението, че ще изпратят хеликоптер. Бих казал, че разполагаме с десет, най-много двайсет минути.

— Това е напълно безсмислено. Наистина нямаме представа какво става.

Форд поклати глава:

— Единственото, за което се сещам, е динозавърът.

— Какъв интерес могат да проявяват те към един динозавър?

— Струва ми се много по-вероятно някой бомбардировач случайно да е изгубил водородна бомба, или пък секретен сателит да се е разбил — нещо от тоя сорт.

Форд поклати тава:

— Кой знае защо аз не мисля така.

— Но дори ако става въпрос за динозавъра, защо им е да ни преследват? — попита Том.

— За да получат информация.

— Каква информация? Ние представа нямаме къде се намира.

— Те обаче не го знаят със сигурност. Разполагаме с бележника, а аз имам и схемата от радара за подземно сканиране. С всяко от тези неща те могат да намерят фосила за няколко дни.

— А когато вземат от нас онова, което им трябва?

— Ще ни убият.

— Не го вярваш наистина.

— Не го вярвам, Том. Знам го. Те вече се опитаха да ме убият.

Форд се изправи на крака, Том го последва с усилие и помогна на Сали да стане. Монахът тръгна през каменното плато с обичайната си забързана крачка към ръба на каньона; кафявото му расо замиташе земята при всяка негова стъпка.