Хищник [bg]

— Прикривай ме.

Хит се приближи към тях и ги опипа, за да се увери, че не са въоръжени. После заговори в слушалките си:

— Сър, вече можете да се качите.

Масаго се хвана за първата вдлъбнатина, повдигна се и след няколко минути стоеше в преддверието на пещерата и гледаше тези жалки копелета, които от толкова време търсеше: монаха, Бродбент и съпругата му.

— Невъоръжени ли са?

Хит кимна.

— Претърсете ги отново. Искам да видя всичко, което носят в себе си. Всичко. Сложете го на пясъка тук пред мен.

Хит кимна към един от подчинените си, който се зае да претърсва омърляната група. Извади фенерче, портфейли, ключове, шофьорска книжка и подреди всичко грижливо върху пясъка. Раницата на монаха съдържаше празна манерка, кибритени клечки, няколко празни канчета и други лагерни принадлежности.

Последното, което се показа, беше скрито в расото на монаха.

— Какво е това, по дяволите? — попита един от десантниците и го вдигна.

Без да променя изражението си, Масаго произнесе:

— Донесете ми го.

Момчето му го подаде. Масаго погледна зъба, повъртя го в ръце и вдигна ръка.

— Ти. — Той посочи монаха. — Трябва да си Форд.

Монахът кимна едва забележимо.

— Мини крачка напред.

Монахът направи малка крачка и спря.

Масаго вдигна зъба.

— Значи ти си го намерил. Знаеш къде е.

— Точно така — отвърна той.

— Ще ми кажеш къде е.

— Аз съм единственият, който притежава информацията, която желаете. И няма да кажа нищо, докато първо не отговорите на моите въпроси.

Масаго разкопча Беретата си и насочи оръжието към Форд.

— Говори.

— Дати го начукам!

Масаго стреля и куршумът мина на косъм от ухото на Форд. Монахът дори не трепна.

Масаго свали оръжието. Разбра, че няма да успее да го сплаши, виждаше се.

— Убий ме — и никога няма да намериш динозавъра. Никога.

Масаго се усмихна слабо.

— Добре тогава, имаш право на един въпрос.

— Защо искаш динозавъра?

— Съдържа силно опасни заразни частици, които могат да бъдат превърнати в биооръжие. — Видя, че монахът обмисля твърдението. Не биваше да казва повече: нищо, което би могло да противоречи на патрулната заповед.

— Името на отдела ви?

— Това вече е втори въпрос.

— Върви по дяволите, тогава!

Масаго направи бърза крачка напред и заби юмрук в слънчевия му сплит; мъжът се свлече на пясъка като торба цимент, закашля се, изправи се на колене, ръцете му конвулсивно драскаха пясъка в усилие да се вдигне.

— Динозавърът, господин Форд: къде е?

— Вода… моля…

Масаго извади манерката си и я разклати предизвикателно: