Хищник [bg]

— Не съществува друга опция. Пещерата може да води за някъде. И е възможно да ни изгубят, ако изтрием следите си.

Том се обърна към Сали:

— Ти какво мислиш?

— Да го направим.

След като се постараха да заличат отпечатъците от подметките си, те поеха по древната пътека. Изкачването не бе трудно и за няколко минути бяха в пещерата. Форд спря, дишайки тежко. Той самият бе на края на силите си и се питаше как Сали и Том ще издържат. И двамата изглеждаха ужасно. За добро или лошо, тази пещера беше краят на пътя.

Беше оформена като извисяващ се катедрален купол с под от гладък пясък и стени от пясъчник, извити нагоре. Непряката слънчева светлина отвън я изпълваше с червеникав блясък; миришеше на прах и на време. В дъното се виждаше огромен камък, по всяка вероятност бе паднал от тавана преди цяла вечност, излъскан и окръглен от действието на водата, прониквала през мрежата цепнатини в тавана.

Когато навлязоха по-навътре, бяха разтревожени от гнездящи лястовици, които излетяха в сянката нагоре, издавайки остри крясъци.

— Пещерата може да продължава отвъд тази огромна скала — каза Форд.

— Виж — наведе се Том, — има стъпки.

Пясъкът беше внимателно загладен, но в дупката между скалата и едната страна на пещерата видяха следи от грайфери на туристически обуща.

Провряха се през теснината и се озоваха в задната част на пещерата, зад масивния камък.

Форд се обърна… и тогава го видя — големият тиранозавър рекс, челюстите и предните му крайници се подаваха от скалата. Никой не проговори. Беше изключителна гледка. Животното сякаш се бореше яростно с последни сили да се изтръгне, да се откопчи от каменната гробница. Лежеше на една страна, но ударът на падащата скала го бе фиксирал почти отвесно, създавайки гротескната илюзия, че е живо. Гледайки го, Форд почти осезателно усети последните му земни мигове.