Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Хищник [bg]
Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хищник [bg]

Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:

Засекретена лунна проба, донесена от Аполо 17, изчезва за повече от трийсет години… В един пустинен каньон в Ню Мексико са открити пет кофи пясък, прогизнал от кръв… Учен с амбиция, достатъчна да убие… Монах, които иска да изкупи греховете на света. Мистериозна „черна“ агенция със смъртоносна мисия… И най-голямото научно откритие на всички времена.    Един иманяр открива съкровището на живота си и получава за това куршум в гърба. Миг преди да умре, той предава стар кожен тефтер на Том Бродбент (един от четиримата братя Бродбент, познати на читателите от феноменалния трилър „Тайният кодекс“) — неволен свидетел на разигралата се драма. Убиецът на стария иманяр иска информацията, зашифрована в пожълтелите страници, заради което Том и жена му се оказват мишена, преследвана до смърт. Но и самият убиец е обречена мишена — други, много по-могъщи и алчни ръце се протягат към тайната, скрита в колонките цифри от охлузения кожен тефтер. Веднъж драснал клечката на екшъна, Дъглас Престън възпламенява цяла серия от изненадващи обрати и стремително действие, което поглъща като пожар страница след страница до самия потресаващ финал.
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 141
Перейти на страницу:

— Съливан, една минута готовност.

Съливан приключи с проверката на оръжието си, стана, улови мрежата, докато хеликоптерът намаляваше до кръжене, изрита въжето навън и изчезна.

Пет минути по-късно бяха спуснали долу всичките си четирима души, след което се насочиха към зоната за кацане в долината, към главата на голямата пукнатина, означена върху картата като „Каньон на тиранозаврите“.

9.

Форд стигна пръв до ръба и погледна надолу към долината. Беше шокиран, когато осъзна, че се бяха въртели в кръг и се намираха в отсрещния край на Дяволското гробище. Порази го, че теренът се бе оказал толкова сложен, че дори опитът му да се ориентира и познаването на пустинята не бяха предотвратили объркването. Той разгъна картата и установи, че са навлезли в района от северозапад.

Огледа се, очаквайки всеки момент да съзре черна точка на хоризонта, но не видя нищо такова. Онова, което бе имал винаги, бе информация, сега действаше на сляпо. Знаеше единствено, че собственото му правителство се опитва да го убие.

Форд спря и изчака Том и Сали. Двамата бяха изненадващо издръжливи, като се има предвид, че бяха ранени, изтощени и силно дехидратирани. Когато Предътъра удари стената, това бе достатъчно да ги спре, където и да се намираха. Можеше да се прояви под формата на топлинно изтощение, хипертермия, при което организмът губи контрол върху способността си да запазва телесната си температура. Форд бе виждал това веднъж в джунглите на Камбоджа; неговият човек бе престанал изведнъж да се поти; температурата му се бе покачила до четиридесет градуса, получи силни гърчове и след пет минути беше мъртъв.

Той примига на ярката светлина. Планините се намираха на двеста и четиридесет километра от едната страна, реката — на сто и деветдесет от другата. Имаха по-малко от четвърт литър вода, а жегата бе непоносима. Дори без преследвачи се намираха в сериозна беда.

Форд гледаше стръмната скала с нарастващо чувство на тревога.

— Тук може би има път за надолу — каза Том, застанал на ръба.

Форд замълча, вперил очи към ужасяващата отвесна пукнатина. Слаб пулсиращ звук погъделичка слуха му. Той огледа хоризонта и видя петънцата на може би три-четири километра оттук. Дори нямаше нужда да вдига бинокъла си: знаеше какво е.

— Да вървим.

10.

Мелъди Крукшанк се взря с благоговение в триизмерния образ на венерината частица върху видеоекрана. Беше на шестдесет и пет милиона години и продължаваше да изглежда така съвършена, сякаш е била създадена вчера. Образът, получен от сканиращия електронен микроскоп беше много по-ясен в сравнение с получените от светлинен микроскоп и разкриваше частицата в големи подробности — съвършена сфера, с изскачаща от нея тръбичка, пресечена от две напречни греди накрая като корабни мачти. Напречните греди имаха някаква сложна структура в края си, кичур от тръбички, напомнящи на разцъфнало глухарче.

Един рентгенов дифракционен анализ потвърди подозренията й — че въглеродната сфера представляваше онова, което химиците наричат „фулърини“7 или „бъкиболс“. Това бе куха черупка от два двойно свързани въглеродни атома. Фулърините бяха открити съвсем наскоро и рядко се срещаха в природата. Обикновено бяха много малки; а тази бе направо огромна. Най-важното им свойство беше това, че са почти неразрушими — всичко в тях бе буквално запечатано. Само най-силните ензими в специални лабораторни условия бяха в състояние да ги разцепят.

Което именно бе направила Мелъди.

Вътре в сферата тя откри изумителна смесица от минерали, включително необичайна форма на плагиоклаз фелдшпат, съдържащ титан, мед, сребро и алкални метални йони — един сложен микс от глина, метални оксиди и силикати. Тръбичката, издигаща се ортогонално от фулърината, изглежда беше огромна въглеродна нанотръба с напречно парче, върху което са добавени странични групи, съдържащи смесица от глинести компоненти и метални оксиди.

Повече от странно.

Тя отвори топлата кока-кола и се облегна назад, отпивайки замислено. След преместването на тялото на Корвъс бе тихо като в гробница дори за неделен ден. Хората стояха надалеч. Което за пореден път й напомни колко малко приятели има в музея. Никой не звънна да я попита как е, никой не я покани на обяд или да пийнат нещо, никой не я ободри. Отчасти и тя имаше вина, беше се усамотила в лабораторията си в сутерена като монахиня. Но много от това се дължеше на ниския й ранг и полъха на провал, който се носеше около нея — бедната тя, бе защитила докторат преди пет години, а публикуваше само кратки научни съобщения.

вернуться

7

Новооткрити наскоро алотропи на въглерода; молекули, състоящи се изцяло от въглерод под формата на сфера, елипса или тръбичка, наречени на архитекта Ричард Бъкминстър Фулър, популяризатор на сферичната форма в архитектурата. — Б.пр.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)