Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— И така — поде Вейн след няколко минути, — какво има между теб и келта? Вие двамата просто се наслаждавате на секса или споделяте нещо много повече?
— Защо питаш?
— Защото ти пожела да узнаеш цялата ми биография. Предполагам, че е съвсем честно да ми кажеш нещо и за себе си.
Съншайн седна до него.
— Не зная. Когато съм с Талон, имам чувството, че си пасваме идеално. Все едно той е част от мен, която не съм съзнавала, че ми е липсвала, докато не го срещнах.
— Той не се ли чувства по същия начин?
Съншайн въздъхна тъжно.
— Кой знае? При него е трудно да се каже. Не съм сигурна, че тъкмо аз съм жената, която обича.
— Вярно е. Изглежда Талон не си пада много по емоциите. Въпреки това, мисля, че ти означаваш много за него, след като ми се обади да те пазя.
— Защо така мислиш?
— Първо, да се противопостави на заповедите на Ахерон не е най-разумното, което може да стори един Нощен ловец. Онзи мъж ги контролира на живот и смърт. Второ, Талон бе готов да се спазари с мен, за да се погрижа за безопасността ти. А това също никак не е разумно.
— Защо? Ти няма да го нараниш, нали?
— Не и в момента, но като вземеш предвид постоянната опасност, в която живеят моите хора, да имаш дълг към един Убиец Катагария граничи с чистата глупост.
— Какъв Убиец?
— Истинското определение на това, което съм.
Съншайн се намръщи насреща му.
— Добре, но какво по-точно означава Убиец Катагария?
— Някой, който убива без угризение.
По гърба й полазиха студени тръпки, но при все това й бе трудно да повярва, че той е способен на хладнокръвно убийство. Без съмнение, той беше див и първичен, но въпреки всичко, което бе изрекъл, не изглеждаше напълно лишен от съвест.
— Наистина ли би го направил?
— Бейби, бих убил майка си, без да се замисля нито за миг.
Припомни си какво бе казала баба й за най-близките му роднини.
— Да, но би ли убил брат си или сестра си?
Вейн извърна поглед.
Съншайн го сръчка в рамото.
— Не си толкова аморален, на колкото се правиш, Вейн Каталакис. Мисля, че дълбоко в себе си ти си повече човек, отколкото си мислиш.
Съншайн се върна при сергията си и седна на стола. Продължи да оглежда хората наоколо, но докато слънцето бавно клонеше към хоризонта, а от Камерон продължаваше да няма следа, тя не видя никого, който дори отдалеч да изглежда заплашителен.
Е, поне никой, освен пазачът й.
Талон бе буден и облечен преди залез-слънце. Кръстосваше колибата, нетърпелив да излезе и да намери Съншайн. Накрая безпокойството го надви и той се обади на Вейн.
— Тя все още е жива и здрава — информира го Вейн, без да си дава труд да го поздрави. — Съншайн — подвикна, — келтът иска да се увери, че не съм те изял или нещо подобно.
Докато чакаше Съншайн да се обади, Талон потърка главата си при странното чувство за хумор на Вейн.
— Талон?
— Здравей, скъпа, добре ли си? — попита келтът, тутакси облекчен да чуе провлаченото южняшко звучене на гласа й.
Беше най-красивият звук, галил някога слуха му.
— Добре съм. Абсолютно нищо не се е случило. Денят наистина бе доста отегчителен. Като се изключи Вейн. Той е много интересен типаж в стил Куджо.
Талон се усмихна. Настроението му мигом се подобри, но едва след като разбра, че тя е добре.
— Обзалагам се. Просто бъди внимателна, а аз ще дойда при теб колкото се може по-бързо.
— Добре. До скоро.
Сърцето му се сви, когато чу звука от целувката, която Съншайн му изпрати, преди да подаде телефона на Вейн. Господи, колко обичаше тази жена.
— Ах, Тали, аз също те обичам, скъпи.
— Млъквай, развратнико. Не ти е позволено да ми се глезиш, само моята любима може.
Вейн изпръхтя възмутено.
— Знаеш ли, някой ден наистина ще те накарам да ми платиш.
— Да, а аз ще ти донеса допълнително няколко кутии с кучешки бисквити.
Вейн се засмя добродушно.
— Заради това последното, ми дължиш допълнително цяло блюдо сочни ребърца, блатен плъх такъв.
— Имаш го. Между другото, как се справяш? Удържаш ли човешкия си облик без проблеми?
— Аз съм просто супер. Дори успях да задържа върху себе си повечето дрехи и всичко останало.
— Да, постарай се и занапред да е така. Не ми се иска Съншайн да ослепее при вида на мършавото ти тяло.
— Повярвай ми, щом още не е ослепяла при вида на тлъстия ти, космат задник, моят изобщо няма да й навреди.