Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Обяснението му й прозвуча съвсем логично.
— След като можеш да пътуваш във времето, хрумвало ли ти е някога да промениш миналото?
— Да.
— А някога правил ли го?
Той поклати глава, а лицето му доби мрачно и сериозно изражение.
— На този свят има сили, които е по-добре да не бъдат закачани. Да промениш нечия съдба определено е едно от тях. Повярвай ми, мойрите прилагат доста сурови методи, за да накажат всеки, който е достатъчно глупав, за да се намеси в решенията им.
Заплашителните му думи отекнаха в ушите й. Звучеше все едно някога бе сторил тази грешка и на Съншайн й се прииска да го попита дали е така, ала вътрешният й глас й нашепна да не го прави.
Сложи си каската, сетне се качи отзад на мотора, като се опита да запази максимална дистанция помежду им. Вейн беше красив мъж, но нещо в него я изнервяше и това далеч не бе фактът, че е върколак, нито че броди във времето. Имаше нещо у него, което не й вдъхваше доверие.
По нейна молба той я отведе в малката художествена галерия, където държеше заключена количката с творбите си и й помогна да я откара на „Джаксън Скуеър“. Когато стигнаха, беше малко след десет и вече се бе събрала огромна тълпа.
— Не разбирам — промърмори Вейн, докато буташе количката й до мястото, където беше сергията на Селена. — Защо трябва да излагаш стоката си, щом само ще се срещнеш с клиент?
— Камерон каза, че първо иска да види всичко, което продавам. Щом се налага да излагам работите си заради него, защо в същото време да не продавам и на други клиенти.
Показа му къде иска да разположи количката. Вейн се подчини, но не изглеждаше особено щастлив от задълженията си.
Селена се ококори, като ги видя двамата.
— Отново някой нов, Съни?
— Не, той просто е…
— Куче пазач — уточни Вейн и й протегна ръка. — Ти си Селена Лорънс, нали? По-голямата сестра на Аманда?
Селена кимна и разтърси ръката му.
— Познаваш Аманда?
— Познавам Кириан.
— Нима само аз не познавам Кириан? — нацупи се Съншайн.
Селена се засмя, сетне се обърна отново към Вейн, който тъкмо разгъваше малката маса на Съншайн, върху която тя обикновено подреждаше евтините си керамични изделия.
— Сега сме посред бял ден, така че съм сигурна, че не си Нощен ловец. Скуайър ли си?
Вейн се вцепени.
— Не ме обиждай. Не служа на никого.
— За съжаление той не е особено дружелюбен — обясни Съншайн, докато подреждаше сергията си. — Мисля, че има бяс или нещо подобно.
Вейн я изгледа наполовина развеселено, наполовина смутено.
— Знаеш ли, Съншайн, харесва ми твоя дух.
Тя понечи да отговори, но усети, че някой я наблюдава.
Уплашена и обезпокоена, младата жена огледа тълпата наоколо и видя едно ведро, усмихнато лице, което й бе не по-малко познато от нейното собствено.
Съншайн грейна.
Макар че не беше много висока, възрастната жена се открояваше сред множеството и то не само заради безумно яркочервената риза, която носеше. От нея се излъчваше присъствие и атмосфера, също толкова силни и могъщи като тези на Талон или Вейн.
Стоманеносивата й коса бе сплетена на плитки, увити на венец около главата й. От годините лицето й бе прорязано от бръчки на щастие и безброй усмивки, а тъмнокафявите й очи бяха блестящи и пълни с доброта. Това бяха очи, които привличаха хората към тази изключително мъдра жена.
— Бабче! — извика Съншайн, когато възрастната жена я приближи. — Какво правиш тук? Мислех, че се закле никога повече да не стъпваш в Ню Орлиънс по време на Марди Гра.
Баба й я притисна силно към гърдите си, после я погледна. Беше минала почти година, откакто двете се бяха видели за последен път. О, беше толкова страхотно да види отново баба си!
Старата жена прокара длан нагоре-надолу по ръката на внучката си, сякаш искаше да се увери, че е добре.
— Е, такова беше намерението ми, но майка ти ми се обади и ми каза, че си била пълна с въпроси за келтското си потекло. Затова реших да дойда и да те изненадам.
— И определено го стори. Но се радвам, че си тук.
Баба й повдигна неодобрително вежди, когато зърна Вейн.
— А ти си?
— Вейн Каталакис.
Тя извърна поглед към Съншайн.
— Къде е този Талон, за когото ми каза майка ти?
— Ще дойде по-късно, бабче.