Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Дионисий кимна.
— Ще се чуем.
— Супер. Ще се видим във вторник.
17
По настояване на Талон, Съншайн прибра масата си и позволи на мъжете да закарат количката обратно в художествената галерия. Но тъкмо понечиха да тръгнат, когато тя ги спря.
— Какво правиш? — попита Талон, когато Съншайн отвори малка вратичка отстрани на количката.
— Нищо.
Той се намръщи, когато тя извади купата, която Зарек си бе харесал. Подаде я на Вейн.
— Нали нямаш нищо против да занесеш това на Зарек от мое име?
Талон се втрещи.
— Да не си откачила?
— Не, Талон. Онзи мъж страда много. Смятам, че ще му се отрази добре, ако някой прояви любезност към него.
Вейн изсумтя презрително.
— Това, което ще му се отрази добре, са няколко яки ритника по задника.
— Вейн, моля те. — Съншайн бутна купата в ръцете му.
Той я пое неохотно.
— Добре, но ако я запрати в лицето ми, ще настоявам за компенсации.
Тя го целуна по бузата.
— Доста нищожна компенсация, но в присъствието на Талон ще се наложи да се задоволя с нея. — С купата в ръце, Вейн закрачи надолу по улицата.
Съншайн се обърна към Талон, който продължаваше да се мръщи.
— При първа възможност Зарек ще я разбие на хиляди парчета в стената.
— Не мисля така. А дори и да го стори, винаги мога да изработя друга.
Той й помогна да заключи количката и я поведе обратно към улицата.
— Ти имаш толкова щедро сърце.
— Всички все това ми казват. И така, ще отидем ли да потърсим Стикс?
— По дяволите, не. Няма да рискувам да пострадаш.
Тя изръмжа срещу него.
— Слушай, моята баба ми каза нещо този следобед. Каза ми тази вечер да следвам сърцето си. Не зная какво имаше предвид, но аз й вярвам. Тя притежава изключителна ясновидска дарба. Всичко, което ми е казала, се е сбъднало.
— Виж, Съншайн, не мога да се противопоставя на казаното от нея. Зная само, че няма да позволя да ти се случи нищо лошо. Когато Ниния умря, бях изгубен и всичко в мен изстина. Оттогава не съм чувствал топлина. Не и докато ръцете ти не ме докоснаха. Единственият начин да оцелея без теб, е да погреба чувствата си, но не мисля, че ще мога да го направя отново. Когато съм с теб, мога само да чувствам и да изгарям от желание.
— Точно това изпитвам и аз.
— В такъв случай какво ще правим?
— Не зная, Талон. Повярвай ми, бих искала да знаех.
Талон я прегърна през рамо, докато вървяха обратно към площада. Забеляза двойките, които минаваха покрай тях. Колко му се щеше двамата да са нормална, щастлива двойка, която няма никакви тревоги, освен изплащането на ипотеката.
Но това никога нямаше да стане. Камул си играеше с тях двамата и Съншайн щеше да пострада. Талон знаеше само един начин, за да ги защити.
— И така, къде отиваме? — попита Съншайн.
— Ще се видим с един бог, за да го помолим за чудо.
Ахерон скръцна със зъби, когато Артемида прокара ръка през дългата му руса коса. Наблюдаваше я през наполовина притворените си клепачи как уви един кичур около пръстите си и започна да си играе с него.
— Трябва да вървя — рече той.
Тя се нацупи съблазнително и плъзна изящната си ръка надолу по голите му гърди, а ноктите й драскаха нежно кожата му.
— Не искам да си тръгваш.
— Освободи ме, Арти. Трябва да намеря Стикс, преди да нарани някой друг. Миналата нощ едва не уби Зарек.
— Кого го е грижа? По-добре Зарек да е мъртъв.
— Това може да се каже за повечето от нас.
Ноктите й се забиха болезнено в ръцете му, завързани с меки златисти шнурчета за двата срещуположни стълба на леглото.
— Мразя, когато говориш така. Толкова си неблагодарен след всичко, което направих за теб.
О, да, тя бе направила толкова много неща за него. По-скоро на него и много малко от тях бяха мили или приятни.
— Не ме карай да късам тези въженца, Арти. — Ако използваше силите си, за да развърже нейните „специални“ въженца, това щеше да изпрати сигнал през целия Олимп и да предупреди останалите богове за присъствието му в храма. Всеки път, когато я „посещаваше“, ограничаваше силите си. Можеше да прави незначителни салонни трикове като отваряне на врати или да се съблича и облича, но нищо повече, което можеше да бъде засечено от боговете на Олимп и щеше да ги накара да разследват този непознат източник на сила.