Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
А това бе единственото, от което се боеше Артемида.
— Би ти харесало Зевс или някой от останалите да те намерят в леглото ми, нали?
— Тогава ми позволи да си отида.
Златните шнурове около китките му се развързаха. Аш въздъхна, когато за пръв път, откакто бе настъпила зората, раздвижи ръцете си, за да възстанови кръвообращението в тях. Заля го вълна на изтощение, ала побърза да се отърси от нея. Както обикновено, Артемида не му бе позволила да заспи, докато е с нея и вече му се събираха два поредни дни без никакъв сън. Беше толкова уморен, че не искаше нищо друго, освен да спи непробудно.
— О, познай какво открих, което те засяга — заговори богинята. — Безполезният ми брат Дион се е сдушил с твоя брат и с келтския бог на войната Камул, с намерението да увеличи силата си. Това добре ли е или зле?
Ахерон застина.
— Какво каза?
— Дион и Кам възнамеряват да възстановят блясъка на божествения си статус, но се прикриват, като използват брат ти за свой водач. Мислиш ли, че имат някакъв шанс? — Тя се засмя. — Само си представи: забравен от всички келтски бог на войната, моят брат, чиято единствена слава се свежда до наливане с вино и разврат, и твоят брат, чието единствено хубаво качество е, че прилича на теб. И те си въобразяват, че с тъпите си мозъци могат да си извоюват слава. — Артемида изсумтя презрително, сетне отново се засмя. — Нямам търпение да видя какво са намислили тези загубеняци.
Аш се втренчи в нея. Тя може и да ги подценяваше, ала той имаше конкретно подозрение за това, което възнамеряваха да направят. По време на Марди Гра преградата между този свят и онзи, където бе заключен унищожителя на Атлантида, ставаше достатъчно тънка, за да бъде премината. Значи можеше да има само една причина, поради която бяха включили Стикс в плановете си…
Те искаха да освободят Унищожителя и убийството на Аш бе единственият начин да се постигне това.
По един или друг начин Аш щеше да се погрижи това да не се случи. С наближаването на Марди Гра всички тях ги очакваше голяма изненада. Те нямаха представа с какво си имаха работа. Унищожителя бе отвъд техните способности за контрол или власт. Веднъж пусната на свобода, тя щеше да се превърне в най-безмилостната богиня, която някой би могъл да си представи. Богиня, която бе убила всички членове на собственото си семейство. Ако не я бяха спрели и затворили, щеше да разруши цялата земя.
Камул и Дионисий жестоко се лъжеха, ако си въобразяваха, че ще се спазарят с нея, след като го убият. Почти се усмихна при мисълта как двамата се опитват да я убедят. Несъмнено се очертаваше много интересен карнавал Марди Гра.
— Между другото — поде Артемида, докато се излежаваше гола върху леглото и лениво галеше гърба му с хладния си бос крак, — твоите деца бяха много непослушни, докато ти беше тук.
Аш спря да разтрива китките си и я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— В пряко нарушение на заповедите ти, по-рано тази вечер Зарек беше навън и двамата с Талон се сбиха във Френския квартал.
В гърдите му избухна гняв.
— Какво? Кога?
— Преди около два часа.
— По дяволите, Артемида! — озъби се той. — Защо не ми каза?
Богинята сви рамене и плъзна ръка по голите си гърди, опитвайки се да привлече вниманието му.
— Харесваше ми да си тук, а знаех, че ако ти кажа, ще си тръгнеш.
Аш я изгледа кръвнишки. Егоизмът й нямаше граници. Изпълнен с яд към нея, той щракна с пръсти и дрехите му мигом се озоваха върху тялото му. Направи косата си черна и грабна раницата си от пода.
— Мразя този цвят на косата ти — изви капризно устни Артемида и косата му тутакси отново стана руса.
Той се скова.
— Да, но пък що се отнася до мен, единственият цвят, който мразя повече от русия, е кестенявия. — Превърна отново косата си в черна, а след това с един замах придаде на нейната подобен оттенък.
Гневният й писък още отекваше сред стените на храма, когато Аш мислено си заповяда да се върне в Ню Орлиънс.
Съншайн усети силен прилив на адреналин, докато наближаваха рокерския бар на „Урсулинки Авеню“, № 668. Това беше най-готиното място в града, където можеш да се срещнеш с приятели, да похапнеш вкусна храна и да се позабавляваш на воля.
— Не ми каза, че отиваме в „Убежището“.
Талон се намръщи.
— Ти откъде знаеш за „Убежището“?
— Скъпи, няма жена в този град, която да не знае за „Убежището“, Царството на най-сексапилните парчета. По дяволите, ние с момичетата искаме да се съберем и да гласуваме награда за Мама Ло заради строгата й политика да не наема мъж, който не е мускулест и секси.