Нощна прегръдка

— Добре. Може би просто ще ни подмине.

Но мъжът не го направи.

Когато се изравни със сергията й, погледна към нея, сетне спря.

На свой ред Съншайн прикова поглед в ужасяващите сребърни нокти на лявата му ръка.

Докато се приближаваше към масата й, той не бе промълвил нито дума. Младата жена преглътна и инстинктивно пристъпи по-близо до Селена. Мъжът би бил удивително красив, ако не изглеждаше толкова свиреп.

Съншайн и приятелката й се спогледаха нервно.

Тъмният му, смразяващ кръвта поглед се бе насочил към купите, украсени с древногръцки изображения, които бе заимствала от един музеен каталог. С нежност, на която не би й хрумнало, че е способен, той прокара ръка по червените фигури върху една от купите. В тъмните му очи проблесна копнеж, сякаш рисунките бяха събудили у него някакви горчиво-сладки спомени.

— Ти ли си ги правила? — попита той Съншайн буквално потрепери, когато настойчивият му черен взор срещна нейния. Мъжът имаше дълбок, предизвикателен глас с толкова силен акцент, че й бе нужна минута, за да разбере въпроса му.

— Да.

— Хубава изработка.

Съншайн нямаше да се слиса повече, ако бе извадил пистолет и я бе застрелял.

— Благодаря.

Когато бръкна в джоба си, тя се стегна, готова крещейки да повика Вейн, но после осъзна, че мъжът просто е извадил портфейла си.

— Колко струва?

— Ти какво правиш тук?

Погледът на Съншайн се плъзна покрай мъжа и видя, че Талон се приближава. Озова се до нея с дългите крачки на разярен хищник. Бързо.

— Не е твоя работа, келте — изръмжа непознатият.

— Разкарай се от Съншайн, Зарек, или се кълна, че лично ще ти помогна.

Зарек пъхна обратно портфейла в джоба си и се извърна с лице към Талон.

— Опитай, келте, и ще изтръгна сърцето ти.

Талон се хвърли напред и избута Зарек, който политна, но се окопити светкавично и на свой ред му се нахвърли. Но Талон приклекна и успя отново да го бутне назад.

Вейн се появи изневиделица и ги разтърва.

— Хей, хей, хей! — озъби се на Талон. — За какво е всичко това?

— По-добре никога да не те видя близо до нея, Зарек. Говоря сериозно.

Зарек се отърси, после се обърна и се отдалечи с гневни крачки към сградата на презвитерианската църква.

Съншайн се ужаси, когато видя свирепото изражение на Талон. Наистина изглеждаше готов да убие някого.

— Талон?

— Не се приближавай — предупреди я Вейн. — Добре ли си, келте?

Талон не отговори. Усещаше единствено яростта, надигаща се в гърдите му. Настойчивото, изгарящо желание да разкъса Зарек на парчета. В мига, в който го зърна, в съзнанието му проблесна образът на Зарек в алеята с неговата жертва. Бог да му е на помощ, ако някога нападне Съншайн по този начин. Щеше да го убие, независимо от последствията.