Игри на злото [bg]

— Имам отговора, който ти трябва.

— За какво… говориш?

Ким се усмихна.

— Преди два часа излязох от къщата на Джесика Рос.

— Е, и?

Инспекторката вече открито се засмя.

— Само това ли ще попиташ?

— Не те разбирам.

— Ти си манипулирала Рут Уилис, за да убие Алан Харис. Ти стоиш и зад онова, което стори Бари Грант. Джесика Рос е дошла при теб за помощ, но се е оказала значително по-болна, отколкото са допуснали властите. Ти си знаела какво е сторила тя на детето си, но не ти е пукало. За теб е важно как се е почувствала след това. Нали?

Ким усети как Алекс застина неподвижно.

— И Рут ли те разочарова като Шейн?

— Не съм виждала Рут от…

— Не е било нужно. С Брайънт ти казахме всичко, което искаше да знаеш. Ти дори не ни попита втори път дали може да се видите.

Алекс не отговори.

— Джесика: най-новото ти опитно зайче. Тази сутрин жената излезе от кабинета ти, прибра се вкъщи и удуши детето си.

— О, Господи, тя…

— Не ме разигравай повече, Алекс. Ти искаше да участвам в играта ти, така че ето ме! Не ме обиждай. Нищо не можех да направя, за да попреча на Джесика, а и тя стори точно онова, което ти си искала.

Ким усети как тялото на Алекс се отпусна напълно.

— Щом казваш.

— Не искаш ли да разбереш какво стана?

Алекс мълчеше. Ким долавяше колко отчаяно терапевтката искаше да узнае как са се развили нещата с Джесика. Беше мокра до кости, лежеше по гръб на алеята край канала, но въпреки това не се съпротивляваше. О, наистина искаше да научи резултата от експеримента си!

— Задай си въпроса и ще ти отговоря.

Ким видя как челюстта на Алекс се стегна.

— Давай, Алекс. Питай.

— Как се чувства Джесика? — попита тихо терапевтката.

— Ето, оказах се права. А не искаш ли поне да разбереш дали бебето е живо? Ще ти кажа и това, макар че на теб ти е все едно. Джейми е жив, Алекс. Но ти искаш да разбереш единствено как се чувства Джесика.

Погледът на Алекс беше убийствен.

— Е, ще ти кажа. Чувства се адски виновна.

Алекс се замята силно, но Ким беше подготвена. Отпусна цялото си тяло върху корема на Алекс и се отпусна напред, сякаш караше мотоциклета, като така промени центъра на тежестта си. Улови размаханите ръце, които посягаха към лицето й, и също ги натисна надолу.

— Целия си живот си прекарала без съвест… без да отговаряш пред никого. Знаеш, че социопатите не могат да развият съвест и си пожелала да обърнеш процеса. Пожелала си да имаш власт да отнемаш чуждата съвест. Всичките ти усилия са насочени към опитите да превърнеш уязвими хора в социопати, да ги накараш да вършат немислими постъпки, без да изпитват вина.

Устните на Алекс бяха стиснати в тясна черта и от нея лъхаше омраза. Вече нямаше как да отрече и да се измъкне.

Ким продължи:

— Знаела си, че можеш да манипулираш опитните субекти и да ги накараш да вършат онова, което искаш, но си искала да го извършат, без да чувстват вина за него. Достатъчно арогантна си да мислиш, че можеш да контролираш човешката природа.