Игри на злото [bg]

— Прочетох книгата и разбрах как си живяла. Никога повече няма да се довериш на друг човек, но и кой може да те вини за това? Брат ти…

— Не говори за него, ти…

— Майки е бил единственият човек, когото си обичала, а майка ти ти го е отнела. Тя е издевателствала над вас, изоставяла ви е, докато в един момент той не е издържал. И въпреки това ти продължаваш да й се обаждаш всеки месец, нали, Кими?

Алекс се наслаждаваше на триумфа: чувстваше го с всяка фибра на тялото си. Миналото беше наранило Ким толкова тежко, че всяко връщане към онези спомени можеше да я пречупи окончателно.

— Омразата ти към нея ви държи заедно. Всяко твое постижение, всяка твоя победа е среден пръст за нея. Дори не се питаш защо тя е сторила всички онези неща. Не можеш да си позволиш този въпрос. Зададеш ли си го, може да се окажеш принудена да й простиш. Така че за теб тя трябва да си остане чисто въплъщение на злото, нали?

— Нищо не знаеш за…

— Знам, че майка ти проявява агресия точно преди всяко събиране на комисията, която трябва да прецени дали да я освободи от болницата. Точно така, Кими, майка ти сама се държи затворена. Заради теб. Това е единственият подарък, който може да направи на дъщеря си. Е, как се връзва това с образа, който си си изградила за нея?

Черните очи на Ким не отговориха нищо. Нито трепване, нито мигване дори.

Силно вълнение обзе Алекс: ударите й попадаха в целта. От първия до последния.

— В книгата си журналистът е описал синините и вечните посещения в болницата. Халюциниращата ти майка е била убедена, че Майки е въплъщение на дявола и тя непрекъснато е правела опити да го убие. А ти е трябвало непрекъснато да бъдеш нащрек, за да й попречиш. Да го опазиш жив.