Мъжът от Санкт Петербург [bg]

— Ако Германия нападне Франция, ще трябва да помогнем на нашите приятели, а за Британия ще е пагубно, ако Германия завладее Европа.

— Нима ще е по-пагубно от една война?

— Значи не бива изобщо да се сражаваме, така ли?

— Само ако ни нападнат.

— Ако не воюваме с немците във Франция, ще трябва да воюваме с тях тук.

— Сигурен ли си?

— Много е вероятно.

— Когато се случи, ще се бием.

— Чуй ме. Тази страна не е била нападана от осемстотин и петдесет години. Защо? Защото побеждаваме другите на тяхна територия, не на наша. Затова и ти, лейди Шарлът Уолдън, израсна в една мирна и просперираща държава.

— Колко войни са водени, за да се предотврати война? Ако ние не воювахме на територията на други народи, те може би нямаше да воюват изобщо?

— Кой знае? — рече той изморено. — Ще ми се да беше учила повече история. Ще ми се да бяхме говорили повече за тези неща. Ако имах син, щях да го направя — но, господи, не съм си представял, че дъщеря ми ще се интересува от външна политика? А сега си плащам за тази грешка. И то каква цена! Шарлът, уверявам те, че сметката за човешкото страдание не излиза така точна, както Феликс те е подвел да вярваш. Защо не повярваш на мен? Защо?

— Не мога — рече тя упорито.

— Феликс иска да убие братовчед ти. Това няма ли никакво значение?

— Той ще отвлече Алекс, няма да го убие.

Баща й поклати глава.

— Шарлът, той вече два пъти се опита да убие него и веднъж — мен. Убил е много хора в Русия. Той не е похитител, Шарлът, а убиец.

— Не ти вярвам.

— Но защо? — попита той умолително.

— Ти ли ми каза истината за суфражизма? Ти ли ми каза истината за Ани? Ти ли ми каза, че в демократична Британия повечето хора още нямат право на глас? Ти ли ми каза истината за сексуалното сношение?

— Не, не бях аз. — Шарлът с ужас видя, че по бузите му се стичат сълзи. — Като че ли всичко, което съм сторил като баща, е било погрешно. Не знаех, че светът ще се промени така. Нямах представа каква ще е ролята на жената през 1914 година. Започва да ми се струва, че ужасно съм се провалил. Но аз правих онова, което смятах, че е най-доброто за теб, защото те обичах и още те обичам. Не политическите ти възгледи ме карат да плача, а предателството ти. Ще се боря със зъби и нокти да те спася от съда, дори и наистина да успеете да убиете горкия Алекс, защото ти си моя дъщеря, най-важният човек за мен на този свят. Заради теб ще пратя и правосъдието, и репутацията си, и самата Англия по дяволите. Заради теб ще извърша престъпление, без дори да се замисля. За мен ти си над всички принципи, политически убеждения, над всичко. Така е в едно семейство. Но най-много ме боли, че ти няма да сториш това заради мен. Ще го сториш ли?

Отчаяно й се искаше да отговори с „да“.

— Ще останеш ли до мен, каквото и да сторя, само защото съм твой баща?