Край Рио де ла Плата

— Трябва най-напред да се вземе решение по въпроса! — гневно се обади майорът.

— Вече е взето, аз съм онзи, който го взе и това е достатъчно, сеньор!

— Не, не е достатъчно. Преди всичко аз трябва да си кажа думата Забраня ли ти да говориш, няма как — ще мълчиш. Но още не са водени предварителни преговори!

— Какво ли разбираш от предварителни преговори?! Сигурно толкова, колкото жабата разбира от изпълнения на цитра. За Бога, не се дръж така, сякаш си по-умен от нас и не си въобразявай, че можеш да ни заповядваш! Възможно е да ти се отрази твърде зле!

— Сеньор, аз съм щабофицер на Латоре!

— Това е цяло нещастие за теб, защото съм противник на Латоре. Щом се обявяваш за негов привърженик, още повече ще влошиш положението си.

— Решително отказвам да сключвам каквото и да било споразумение с вас!

— Нито ще те питаме какво искаш, нито какво не искаш. Ще постъпим както ни харесва.

— Не забравяйте, че в ръцете на моите хора има пленници!

— Я не ставай смешен! Ами ти какво си в нашите ръце? Да не си въобразяваш, че те отвлякох и сега се разправям с теб само заради черните ти очи? Отказваш всяко споразумение. Е, ами как ще си върнеш свободата, ако не чрез споразумение?

— Ако не ме пуснете, двамата Монтесо ще останат в плен и дори ще бъдат убити!

— И това си го избий от главата! Залових те и същевременно освободих двама от твоите пленници. Да не си мислиш, че ще ми е кой знае колко трудно да измъкна и двамата Монтесо? Съвсем сам ще се справя, а тук има и други мъже, които се страхуват от вас колкото и аз.

— Значи ще предложите размяна на пленниците, така ли?

— Точно така, сеньор! Реша ли да те разменя срещу йербатерото и неговия племенник, така и ще направя. Предпочета ли да освободя двамата и после да ти пронижа главата с куршум, и това ще направя, без някой да ми попречи, и спътниците ми ще бъдат изцяло съгласни с мен.

— Да не спорим сега по този въпрос! Но във всички случаи се откажете да присвоявате парите ми!

— Нима са твои?

— Да.

— Заявяваш ли го най-тържествено пред всички тези свидетели?

— Естествено!

— Тогава съм спокоен. Не бих посегнал на собствеността на някой друг, за да възстановя нанесените от теб щети! Но понеже твърдо заявяваш, че парите са твои, то аз ще наредя да се дадат дванайсет хиляди книжни талера като обезщетение на онези хора за опожарената къща и унищожения инвентар на алкерията.

— Охо! Първо трябва да ме попитате за разрешение, а аз няма да го дам!

— А ти попита ли за разрешение да изгориш до основи алкерията? Естествено на теб също нямаше да ти го дадат, ала въпреки това изпълни намерението си.

— Сеньор, туй е чист обир!

— Е, добре, тогава съм един почтен крадец, а ти си безчестен подпалвач и конекрадец. Остават ти още шест хиляди книжни талера, които пъхам обратно в джоба ти, както направих и с часовника. Така е честно и почтено. А ти «купуваш» и колиш добитък, без да го плащаш. Отвличаш свестни хора, които никога не са ти причинявали никакво зло, и изнудваш близките им да ти дадат откуп!