Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Запитах инфосферата: Ренесанс Вектор беше свят от втората вълна, на сто и седем часа от нахлуването. Стори ми се странно, че плавателните канали тук са претъпкани с бежанци от Фуджи, след като на техния свят му оставаха повече от двеста часа, докато паднеше брадвата, но после разбрах, че освен отстраняването на ТС2 от водния път, реката все още тече през обичайната поредица светове. Бежанците от Фуджи бяха поели от Цингтао, на трийсет и три часа от прокудените, през Денеб Драй, на сто четирийсет и седем часа, през Ренесанс Вектор към Пестеливост или Трева, и двата вън от опасност за момента. Поклатих глава, открих сравнително нормална водна улица, от която да наблюдавам безумието и се зачудих кога властите ще пренасочат реката така, че всички заплашени светове да потекат към убежището.
„Могат ли да направят това?“ — почудих се аз. Техноцентърът беше инсталирал р. Тетида като подарък за Хегемонията по случай нейната петстотна годишнина. Но сигурно Гладстоун или някой друг се беше сетил да помоли Техноцентъра за помощ при евакуацията. „Дали са го направили?“ — запитах се аз. Щеше ли Техноцентърът да помогне? Знаех, Гладстоун бе убедена, че някои елементи на Техноцентъра са решени да премахнат човешкия вид — войната беше нейният Хобсънов избор при тази алтернатива. Какъв лесен начин античовешките елементи на Техноцентъра да изпълнят програмата си — просто като откажат да евакуират милиардите, заплашени от прокудените!
Бях се усмихнал, макар и мрачно, но тази усмивка изчезна, щом осъзнах, че Техноцентърът също поддържа и контролира телепортаторната решетка, от която зависех, за да се измъкна от застрашените територии.
Бях завързал катера за основата на каменно стълбище, спускащо се в блудкавата вода. Забелязах зелен мъх, който растеше по най-долните камъни. Самите каменни стъпала — навярно донесени от Старата Земя, след като някои от класическите градове бяха телепортирани през ранните години след Голямата грешка — бяха изтъркани от годините и видях една фигура от фини пукнатини, свързващи блестящите точици, която приличаше на схема на Мрежата на световете.
Беше много топло, а въздухът — прекалено гъст, прекалено тежък. Слънцето на Ренесанс Вектор висеше ниско над островръхите кули. Светлината беше прекалено червена и сладникава за очите ми. Шумът от Тетида бе оглушителен дори тук, на сто метра надолу по този еквивалент на уличка. Гълъби възбудено прелитаха между тъмни стени и надвиснали стрехи.
„Какво мога да направя?“ Изглежда всички действаха така, сякаш светът се плъзгаше към унищожението си и най-доброто, което можех да направя, бе да се скитам безцелно.
Това ти е работата. Ти си наблюдател.
Потрих очи. Кой казва, че поетите трябва да бъдат наблюдатели? Сетих се за Ли По и Джордж Уу, които повели армиите си през Китай и написали някои от най-чувствените стихове в историята, докато войниците им спели. И поне Мартин Силенъс бе водил дълъг, изпълнен с преживявания живот, дори половината от преживяванията да са били тъмни, а другата половина — опустошителни.
При мисълта за Мартин Силенъс простенах на глас.
„Дали детето, Рахил, виси на оново трънено дърво в момента?“
За миг се замислих върху това, чудейки се дали такава участ е за предпочитане пред бързото угасване от болестта на Мерлин.
„Не.“
Затворих очи и съсредоточено се опитах да не мисля изобщо за нищо, като се надявах, че ще мога да осъществя някакъв контакт със Сол, да разбера нещо за съдбата на детето.
Малката лодка нежно се полюляваше от далечното движение на други съдове. Някъде над мен гълъбите прехвръкваха към стрехата и гугукаха помежду си.
— Не ме е грижа колко е трудно! — вика Мейна Гладстоун. — Искам цялата флота в система Вега да защитава Небесна врата. После да пренасочи нужните подразделения към Божия горичка и другите застрашени светове. Единственото предимство, с което разполагаме сега, е подвижността!
Лицето на адмирал Сингх е потъмняло от раздразнение.
— Прекалено опасно, г. президент! Ако насочим цялата флота право към Вега, тя поема ужасен риск да бъде отрязана там. Със сигурност ще се опитат да унищожат ексцентричната сфера, която свързва системата с Мрежата.