Падането на Хиперион

Хората на опашките не бяха местни жители — земевладелците от възвишенията Рифкин и Променадата почти със сигурност притежаваха частни портали, — а изглежда бяха работници от проектите за култивиране на много кликове отвъд папратовите гори и паркове. Нямаше паника, разговори почти липсваха. Опашките маршируваха напред с търпеливия стоицизъм на семейства, тътрещи се към атракциите на тематичните паркове. Малцина носеха нещо повече от пътна чанта или раница.

„Дали наистина сме успели да постигнем такова хладнокръвие — почудих се аз, — че да запазваме достойнството си дори в лицето на нашествието?“

Небесна врата беше на тринайсет часа от началото на операцията. Включих инфотерма си във Всеобема.

— …ако посрещнем тази опасност, световете, които обичаме, ще останат свободни и животът в Мрежата ще продължи напред към слънчевото бъдеще. Но ако не успеем, цялата Мрежа, цялата Хегемония, всичко, което познаваме и обичаме, ще потъне в бездната на нови Тъмни векове, безкрайно по-зловещи и дълги поради огньовете на една извратена наука и отнемането на човешката свобода.

Ето защо нека изпълним дълга си и да се държим така, че ако Хегемонията на Човека, нейният Протекторат и съюзници оцелеят десет хиляди години, човечеството все още да може да каже: „Това бе техният най-хубав час“.

Някъде в смълчания, свежо ухаещ град отдолу започна стрелба. Отначало се разнесе тракащият звук на иглометни пушки, после дълбокият тътен на зашеметители за борба с масови безредици, след това писъците и цвъртенето на лазерни пистолети. Тълпата на Променадата се втурна напред към портала, но от парка се появи полицейският отряд за борба с масовите безредици, запали халогенни фенери за претърсване, които окъпаха тълпата в ослепителен блясък и им нареди да възстановят опашките или да се разотиват. Тълпата се колебаеше, щураше се назад-напред като медуза в измамно течение, а после — подтикната от звука на стрелбата, вече по-близо и силно — се втурна напред към платформите на портала.

Ченгетата изстреляха сълзотворен газ и замайващи гранати. Между хората и портала започнаха да вият виолетови забранителни полета. Ниско над града се спусна рой военни ЕМПС и плъзгачи на службата за сигурност, които пронизаха въздуха под себе си с фарове за претърсване. Един от лъчите попадна и се задържа върху мен, докато инфотермът ми не замига със запитващ сигнал, после се отмести. Започна да вали.

„Толкова за хладнокръвието.“

Полицията беше оградила портала на възвишенията Рифкин и минаваше през частния портал на Атмосферния Протекторат, който използвах. Реших да отида другаде.

Командоси от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ охраняваха залите на Правителствения дом и екранираха пристигащите през портала, въпреки факта, че той беше един от тези с най-труден достъп в Мрежата. Минах през три пропускателни пункта, преди да стигна до жилищното крило за ръководните функционери, където беше апартаментът ми. Внезапно стражите започнаха да изпразват главната зала и завардиха входовете й. Покрай мен префуча Гладстоун, придружена от вихреща се тълпа съветници, помощници и военноначалници. Неочаквано тя ме видя, предизвика несръчното спиране на свитата си и се обърна към мен през барикадата от облечени в пълно бойно снаряжение морски пехотинци.