Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Затова, след като се върна от Африка, започна да купува сидита като луд. Запълни всички празнини, че и отгоре. В ранчото беше събрал повече от три хиляди компактдиска, имаше и система за аудиовъзпроизвеждане последен крясък на техниката. Колекцията му включваше всякакви стилове — не се знаеше как ще се промени вкусът му след време.
Пикапът също имаше добра аудиосистема. Когато наближи границата на Юта, Уилсън вече рапираше с Еминем.
34.
— Изобщо не е оръжие — каза на Бърк Джил Апъл. — А батерия.
Бърк реши, че не е чул добре.
— Моля?…
— Изобретил по-добра батерия. Олекотена батерия с дълъг живот.
— Шегувате се — каза Бърк.
— Ни най-малко. В сравнение с неговата батерия зайчето на „Дюрасел“ прилича на плодова мушица.
Бърк се засмя.
— Можете да си представите колко развълнувани са били Джак и партньорът му — добави Джил.
— Какъв партньор? — попита Бърк.
— Имаше партньор. Ели някой си… Залцберг! Били заедно в колежа. Ели имаше икономическо образование. Много ловък. Тъкмо уреждал срещи с компании за рисков капитал, когато Джак получил писмото.
— От?
— От службата по патентите. В Министерството на отбраната решили, че изобретението трябва да се засекрети. И толкова. Няма патент. Предложили компенсация. Сто и петдесет хиляди долара, ако не се лъжа.
— А каква е истинската стойност на изобретението?
— Според Ели можели да вземат двайсет и пет милиона срещу десетпроцентен дял. Това са смятали да предложат на финансиращата компания.
— Господи! И какво направили?
— Дойдоха при мен — каза Джил. — И внесохме съдебен иск. Но истината е, че никой никога не е печелил подобни обжалвания. Изслушванията са при закрити врати, а държавата не е длъжна да обосновава решението си. Казват, че е въпрос на национална сигурност, и толкова.
— Нищо чудно, че е бил бесен — каза Бърк.
— Суверенното право на държавата да отчуждава, приложено спрямо интелектуална собственост. Ако правителството реши, че иска да прокара магистрала през хола ви, достатъчно е да докаже, че става въпрос за обществен интерес. Същото е с патентите. Законът за секретността на изобретенията — титул 35, глава 17 на кодекса на САЩ, ако решите да го проверите в пълния му текст — е от времето на Студената война.
— И колко патента са били присвоени по силата на този закон? — попита Бърк.
— Десетина хиляди.
Бърк се изсмя невярващо.
— Звучи като „Досиетата Хикс“!
— И още как — отвърна адвокатката. — Носят се какви ли не слухове — за автомобилни гуми, които не се пукат, за опиати, които не водят до пристрастяване… Грешката на Джак е, че се опита да преметне Пентагона. Затова го арестуваха.
— И тогава е имал среща от близък вид с Мадокс.
— Именно. — По линията се чу някакъв шум. — Бихте ли изчакали секунда?
— Да.
След кратка пауза адвокатката се обади отново.
— Вижте, след десет минути трябва да съм в съда…
— О, съжалявам, не исках да…
— Всъщност непременно трябва да говорите с Ели.
— Би било страхотно. Имате ли негов номер или нещо?
— Не, но лесно ще го откриете. Онзи ден го гледах го канала на Блумбърг, говореше за Аржентина. Заема висок пост в Световната банка. Мисля, че офисът му е във Вашингтон.
Бърк занесе лаптопа си в кухнята, сложи го на масата и си приготви вечеря. Понеже нямаше интерес към готвенето, в последно време се беше пристрастил към японските полуфабрикати. Достатъчно беше да натроши фидето, както е в плика, да го поръси с подправките от другото пликче, после да го разтръска силно и готово. Без топлинна обработка японското фиде приличаше на трохите, които се събират на дъното на пакет чипс.
Седнал пред лаптопа с фидето в лявата ръка и чаша уиски в дясната, Бърк се зае да научи нещо повече за адаша на Уилсън и неговия народ.
Индианският месия Уовока се появил на сцената след повече от петдесет години на трагедии и геноцид. През трийсетте години на деветнайсети век източните индиански племена били изтласкани на запад. Тази принудителна миграция, останала в историята като Пътя на сълзите, закотвила племената в така наречената Индианска територия в част от днешна Оклахома. С настъпването на бялата „цивилизация“ на запад племената от Равнините и Големия басейн били натикани в затвори на открито, наречени резервати, където оцелявали сред трескави алкохолни сънища, отчаяние и болести. Номади по природа и легендарни ловци, сега индианците се озовали в чужди води, а голяма част от традициите им и религиозните им ритуали били забранени от закона. И сякаш това не било достатъчно, белите се възползвали от отчаянието им и ги подвели да сключат поредица от предоговорени споразумения с цел заграбване на все повече техни земи. Накрая трагедията прераснала в истински катаклизъм, когато правителството орязало доставките на ориз и пшеница в момент на продължително засушаване. Накратко казано, Пътят на сълзите отвел индианците до гладните години.